— Идвате или си тръгвате?
— Имах среща — отговаря тя и отново си поглежда часовника. — Само че ми вързаха тенекия. Ама и вие инвеститорите сте едни… Себелюбиви типове.
— Кажете ми името му и ще уредя да го убият.
— Това ще ме направи ли съучастничка?
— Не е престъпление, ако не ви пипнат. — Той сяда срещу нея. — Мога ли да седна при вас? — пита със закъснение.
— Разбира се.
— Поръчали ли сте нещо?
— Не.
— Аз черпя. — Той махва на сервитьорката. Поръчва си обичайното — две рохки яйца, три малки палачинки, бекон. Джес се спира на същото.
Когато сервитьорката се отдалечава, Нейпиър се навежда през масата, сякаш има да сподели нещо с Джес.
— Проверих за „Пития“ в енциклопедията.
— Моля?
— За „Пития“. Нали така се казва компанията ви. Направих справка. Била е пророчица в Делфи. В Древна Гърция.
— И какво?
— И все още не мога да схвана — казва той.
— Какво да схванете?
— Какво означава името.
— Гърците са вярвали, че тя може да вижда бъдещето — обяснява Джес. — Хора са изминавали стотици километри, за да чуят думите й.
— Разбирам — казва Нейпиър, макар да не разбира нищо. Замисля се. — И какво, значи с това се занимава компанията ви? Вижда бъдещето, така ли?
Джес се усмихва.
— Занимаваме се с… — Млъква насред изречението и поклаща глава. — Франклин ще ме убие, ако разбере, че сме разговаряли.
— Франклин?
— Съдружникът ми.
На Нейпиър му е нужно известно време, за да се сети за мен.
— А, онзи възрастният.
— Смята, че не бива да разказваме на никого с какво се занимаваме.
Нейпиър кима.
— Мнозина са като него. Потайни. Сякаш тутакси ще хукна към тайната си лаборатория, за да възпроизведа онова, върху което са се трудили години. Сякаш мога да го направя.
— Франклин е много подозрителен.
Подозирам, че точно това е моментът, когато Нейпиър пита:
— А вие с Франклин… — И прави неясен жест с ръце.
— Дали сме заедно ли? О, не. Просто сме делови партньори.
На лицето на Нейпиър се изписва облекчение. Може би се навежда над масата с вълча грация.
— Не бих казал, че съм разочарован да го чуя.
— Какво ще правите след закуска? — пита го Джес.
Нейпиър свива рамене. Нима е възможно? Да не би да го сваля?
— Елате в офиса ни — продължава тя. — Ще ви покажа с какво се занимаваме.
И Ед Нейпиър бърза да се съгласи, макар че, разбира се, изборът изобщо не е негов.
И ето че той тръгва след нея в червения си като череша мерцедес към Менло Парк. Профучават през Уилоу и продължават покрай извивката на залива до Дъмбартън Бридж. Спират на паркинга на „Пития“ и слизат от колите. Наблюдавам ги през щорите от кабинета си. Часът е едва десет, но вече е двайсет и шест градуса и асфалтът започва да се размеква. Нейпиър присвива очи от ярката светлина.
Джес посочва входа.
Чувам ги във вестибюла до кабинета ми. Джес дрънчи с ключовете си. Накрая вратата се отваря.
-.. тъкмо се нанесохме — чувам края на изречението й. — Преди седмица.
— А преди къде бяхте? — пита Нейпиър.
— О, преди беше очарователно. Работехме си вкъщи.
— Истински предприемачи. Възхищавам ви се.
— Да видим кой е тук. Франклин? Питър? — вика Джес.
Това е знак за мен. Тръгвам към приемната. Завивам зад ъгъла и се заковавам на място, правя се на изненадан, че виждам Нейпиър.
— Джес, какво…
— Спокойно, Франклин. Случайно срещнах господин Нейпиър в „При Бъкс“.
— Здрасти, Франклин — малко по-гръмко и по-приятелски от естественото казва Нейпиър. — Радвам се да те видя!
— Аз също — отвръщам, макар тонът ми да намеква за нещо друго. — Джес, мисля, че се разбрахме…
— Че не бива да говорим за „Пития“. Така е. Но на Ед може да му се има доверие. Предложи ни помощта си.
— О — казвам. — Защо не каза по-рано?
Гласът на Нейпиър е топъл и мек като стар пуловер.
— Виждал съм много бизнес планове, Франклин. Знам кое работи и кое — не. Дори и да не искаш парите ми, може и да съм ти от помощ. — Той свива рамене. — А кой знае? Може пък да проявя интерес. Зле ли ще ви се отразят един-два милиона? Няма ли да ви помогнат да минете на следващото ниво?
Преструвам се, че обмислям думите му.
— Дайте ми думата си — казвам накрая.
— За какво?
— Че каквото и да чуете и видите, си остава тук. Че няма да се разприказвате пред никого. Нито пред съдружници, нито пред преса, нито дори пред жена си.
— Франклин, това е грубо — обажда се Джес.
Нейпиър махва с ръка.