— Не, не, изобщо не е грубо. Това е просто предпазливост. Възхищавам ви се. Добре, Франклин, имаш думата ми. Каквото и да ми покажете, ще си остане между нас.
— Е, добре…
Обръщам се и тръгвам към вратата.
— Това май означава, че трябва да го последваме — чувам да казва Джес зад гърба ми.
Обиколката започва от сървърното помещение. Отключвам и отварям вратата, за да може Ед Нейпиър да надникне.
Питър Рум е седнал на пода и трака на клавиатурата; до краката му е оставена кутия тоник. Синът ми Тоби се е подпрял на патериците си до него и му говори нещо. Държа Тоби изкъсо. Обясних му, че може да се мотае из „Пития“, да гледа и да слуша — като част от обучението му за мошеник. Ролята му обаче е на компютърджия. На мълчалив компютърджия. Заръчал съм да си запази остроумията и самочувствието за себе си. Дотук добре.
Отстъпвам, за да позволя на Нейпиър да огледа спокойно. Помещението, което преди няколко дни бе съвсем пусто, сега е преобразено. Претъпкани с компютри метални лавици скриват напълно стените. Стотици оранжеви кабели висят в невъобразими плетеници като косата на киборг. Десетки рутъри примигват с жълти и зелени светлинки. Светлинките — а те са хиляди — създават хипнотизираща, направо психиделична атмосфера. Към всичко това се добавя шумът от стотици вентилатори — изненадващо висок, като от буен поток.
— Това е мозъкът на „Пития“ — обяснявам през шума. — Целият софтуер върви тук, в това малко помещение. — Кимам към Питър. — Ед, това е Питър Рум. Главният програмист.
Питър бързо се изправя. Прекрачва кутията тоник и се здрависва с Нейпиър.
— Приятно ми е.
— Питър, можеш ли да обясниш накратко на господин Нейпиър какво става тук? — казвам.
— Разбира се. — Той посочва стената компютри. Гласът му се надига над рева на вентилаторите. — Това пред вас са сто машини с Хеоп процесори, работят с операционната система Linux. Честотата на всеки процесор е един гигахерц. Може и да не изглежда кой знае какво, но компютрите са свързани. Можете да си ги представите като голям компютър. Ефективната изчислителна скорост за софтуер, проектиран специално да работи в подобна паралелна среда, достига един терафлоп.
Нейпиър кима велемъдро.
— Питър, не можеш ли да го кажеш на по-нормален и разбираем език? — обаждам се аз.
— Ох, добре — отвръща той. — Да го кажем по този начин. Компютрите в това помещение са способни да извършат един трилион изчисления с плаваща запетая в секунда. Само за да получите представа какво означава това, ще ви кажа, че Националната метеорологична служба неотдавна купи един суперкомпютър Крей, с чиято помощ да предвижда пътя на ураганите. Този суперкомпютър струва двайсет и пет милиона долара. Всички машини в това помещение струват около двеста и петдесет хиляди долара. И същевременно тук има четири пъти по-голяма изчислителна мощ от тази на Крей.
— Изумително — отбелязва Нейпиър.
— Общо взето, това е най-мощният съществуващ софтуер за разпознаване. Използваме генетични алгоритми и невронни мрежи, за да анализираме огромни масиви от данни.
— Благодаря, Питър — казвам аз. — Хайде да идем в залата и да представиш една демонстрация за господин Нейпиър.
Питър кима и забързва по коридора пред нас към голямата конферентна зала. Нейпиър, Джес и аз напускаме сървърното помещение и бавно тръгваме след него.
— Единствената причина да се ограничим със сто компютъра е липсата на свободно пространство — казвам аз. — Добавим ли още сто, изчислителната мощ ще се увеличи десетократно.
— И какво правят тези компютри? — пита Нейпиър.
— Елате, ще ви покажа — отвръщам аз.
Стигаме до конферентната зала. Джес включва видеопроектора и натиска един ключ на стената. От тавана с тихо бръмчене се спуска бял екран. Питър се е навел над масата отпред.
— След секунда ще съм готов — казва, докато трака по клавиатурата.
Предлагам на Нейпиър да седне срещу екрана. Посочвам ключа за осветлението.
— Джес, ще бъдеш ли така добра?
Джес гаси лампите. На екрана се вижда единствено мигащ курсор.
Отивам при централната маса и заставам пред екрана. Курсорът мига върху бузата ми.
— Трябваха ни дванайсет месеца да разработим софтуера, използван от „Пития“. Идеята зад проекта е да съберем стотици готови компютърни компоненти и да напишем софтуер, специално пригоден да използва целия им потенциал. Софтуерът моделира реалния хаос, като разбива сложността му на малки прости уравнения. „Пития“ е в състояние да пресъздава съвсем точно всичко онова, което изглежда прекалено сложно и на пръв поглед не може да бъде представено в линеен вид.