— Добре — казвам аз. — Да я пуснем на „Пития“.
— Момент. — Питър натиска още няколко клавиша и в десния край на екрана, на ниво 70.25 долара, се появява червен кръг. Надписът до него гласи „92 % увер.“
Не откъсваме поглед от екрана. Цената на „Дженеръл Мотърс“ се мени, както й скимне — надолу до 69.50, после пак нагоре. Нивото на увереност се увеличава с всяка секунда: 93 %… 94 %…
— Ама че лудница… — казва по-скоро на себе си Нейпиър.
Цената се отдалечава още повече от червения кръг на „Пития“. Въпреки това нивото на увереност продължава да расте — 95 %… 96 %.
— Май този път не уцели — отбелязва Нейпиър.
Сякаш за да го зашлеви през устата, зелената точка спира падането си и отново започва да пълзи нагоре. Подминава 69.90, после 70 долара.
Степента на увереност на „Пития“ вече е 97 %… 98 %…
Цената на акциите продължава да расте. Накрая достига червения кръг — 70.25 долара. На екрана се изписва: „Целта е постигната“.
— Ебавате се — казва Нейпиър.
Кимам на Джес. Тя включва осветлението. Поглеждаме Нейпиър. Той продължава да зяпа екрана.
— Това цени в реално време ли бяха?
— Да — отвръщам аз. — Можете да ги проверите, когато се приберете в офиса си. Колко е часът? — Всички си поглеждаме часовниците. — Добре, десет и двайсет. Като се приберете, вижте как са вървели акциите на „Дженеръл Мотърс“ по това време. Ще се уверите, че са били по седемдесет долара и двайсет и пет цента.
— Мили Боже — тихичко казва Нейпиър.
— Хареса ли ви? — пита Джес.
— Дали ми харесва ли? — Нейпиър се изправя в стола си. — Изумен съм. — Обръща се към мен. — Колко хора знаят за това? Освен мен?
Правя се, че броя наум.
— Да видим. Аз, Питър и Джес. Тоби също. Някои от компютърджиите.
— Споменавали ли сте за това пред някой инвеститор?
— Не.
— Добре. Нека си остане така.
— Не разбирам — глуповато казвам аз.
— Желая да инвестирам в компанията ви. По дяволите, купувам я веднага. За колкото кажете.
— Видя ли, Франклин? — тихо се обажда Джес.
Не й обръщам внимание.
— Но защо? — питам.
— Не разбираш ли? — Нейпиър се завърта в стола си към мен. — Ще ви направя богати.
— Но става въпрос за съвсем малки промени в цените — казвам аз. — Десет цента тук. Пет там.
— А я го умножете по десет хиляди акции! — отвръща Нейпиър. — По сто хиляди акции. И ако можете да го правите по сто пъти на ден…
— А това законно ли е? — питам.
— Естествено — отвръща Нейпиър. — Защо да не е?
— Прилича ми на измама — отбелязвам.
— Това е като да броиш картите във Вегас — обяснява Нейпиър. — Опиташ ли го в моето казино, ще те изритат. Няма обаче закон, който да ти забранява да се опитваш.
— Ясно — казвам. Държа се така, сякаш за първи път ми минава мисълта, че „Пития“ може да се използва за правене на пари. — Но софтуерът наистина не е проектиран за това.
Нейпиър се обръща към Питър Рум.
— Ти ли си го написал?
— По-голямата част. Аз и още няколко момчета.
— Можеш ли да добавиш нещо? Да го накараш да купува и продава автоматично като брокер?
Питър свива рамене.
— Ако имам добра брокерска къща…
— Какво ще кажеш да използваш моята? „Шваб“?
Питър поклаща глава.
— Не, ще трябва да използваме нещо с автоматизирани алгоритми. Като при протокола на Федералната система за обмен на данни.
— Имам сметка в Дейтек — обаждам се аз.
— Това ще свърши работа — казва Питър.
Нейпиър се обръща към Джес. От вежливостта и склонността към флиртове не е останала и следа. Сега е на нокти — безжалостен, целенасочен, делови ловец на пари. Дадеш ли на такива като него избор между легло и пари, винаги ще изберат второто.
— Джесика, трябва да държиш всичко това покрито — казва той. — Не бива да говориш наляво-надясно.
— Добре.
Нейпиър става от стола си.
— Господа. — Обръща се към Джес. — Джесика. — Посочва към екрана. — Искам да инвестирам във вас. Да бъдем равнопоставени партньори. Аз покривам рисковете. Вие използвате парите ми. И задържате половината от онова, което спечелим.
— От онова, което спечелим ли? — повтарям тъпо. — Но софтуерът не е проектиран за…
Нейпиър не ми обръща внимание. Вади от джоба си чекова книжка. Навежда се над масата и започва да пише със златната си химикалка. Откъсва чека и ми го подава.
Чекът е за петдесет хиляди, платими в брой на приносителя.
— Депозирайте го при брокера си — казва той и се обръща към Питър. — В сряда искам да направим един малък експеримент. Да пробваме с истински пари.