Той се изсмива. Може би това означава да. А може и да не е чул въпроса.
Ставам от дивана, довършвам питието в чашата си, разклащам леда. Отивам до бюрото, преглеждам сметките. Бумащина за три месеца — кабелна телевизия, електричество, телефон, вода. Пред последните сметки е напечатано заплашителното „Последно предупреждение“.
— Не виждам проклетите цифри! Прекалено дребни са! — казва господин Сантуло.
— Къде е внукът ви? — питам аз. С други думи — защо не помолите него?
Господин Сантуло кима и казва:
— Внук ми е арабин.
— Да — отвръщам. — Знам.
Мисля, че това разминаване ще означава край на разговора ни и че сега ще се оттегля с купчината хартии в апартамента си и ще прекарам следващия час в сортиране и пресмятане на сметки.
— Добре, господин Сантуло. Ще се погрижа за това. Няма проблем. И благодаря за хайбола.
Господин Сантуло кима и казва:
— Иска да променя завещанието.
— Кой това?
— Внук ми. Но аз му казах, че знам какво е намислил. Знам — повтаря и размахва показалец към мен.
— Така ли?
— Знам какво е намислил — отново заявява старецът.
Оставям внимателно празната си чаша на бюрото и събирам сметките. Взимам чековата му книжка.
— Ще платя всичко това и ще го пусна по пощата.
— Благодаря, Кип.
Кимам.
— Внук ми е арабин — обяснява ми господин Сантуло, докато вървя към вратата.
— Аха — съгласявам се и внимателно затварям след себе си.
И тъй, ето до какво се свеждат нещата.
Всички мамят. Някои хора го правят левашката, опитват се да откраднат от собственото си семейство. Някои са паднали толкова ниско, че обират възрастните и безпомощните.
Така че ако се премислят всички страни, колко лош съм всъщност? Всеки изпържва всекиго. Аз съм единственият с достатъчно скрупули, за да се опитвам да живея почтено от това.
24
На сутринта се събуждам рано и се измъквам от дивана. Тоби все още спи в спалнята ми. Вземам телефона от кухнята и се обаждам на Джес.
— Добро утро. Спиш ли?
— Хмм — отвръща тя. Представям си как се протяга в леглото си в тясна тениска, а зърната на гърдите й изпъкват под смачкания памук като розови пръстчета. — Какво има?
— Нищо. — Мъча се да говоря тихо. — Не сме разговаряли от Вегас. Сама ли си?
— Разбира се.
— Всичко наред ли е? С Нейпиър?
— Хмм. — Все още е сънена. Може би в момента търка очи и гледа часовника. Поема си дъх, прозява се. — Иска да се видим довечера — казва най-сетне. — Казал е на жена си, че ще има делова вечеря.
— Разбирам. — Опитвам се да говоря неутрално.
— Точно това искаше, нали?
— Да.
— Правя го заради теб. Искаш да съм близо до него. Точно така каза.
— Да, добре. Точно така казах. — Макар да не съм много сигурен — особено сега, след като го повтарям на глас.
— Знаеш ли кое е странното?
Изсумтявам.
— Не ме удари.
— Кой?
— Ед — отвръща тя.
За момент фамилиарното споменаване на малкото му име ме изкарва от релси.
— В смисъл?
— В самото начало ми каза, че удрял жена си. Това правеше нещата по-лесни. Нали се сещаш, ударът. Затова донякъде очаквах… нещо. Ако не удар, то може би поне заплаха. Но засега няма нищо. Държи се като истински джентълмен.
— Може би все още не го познаваш достатъчно добре.
— Хмм… — Тя се замисля над думите ми. — Доста добре го познавам — отсича накрая. И това ме убива мъничко отвътре.
— Разбирам.
— Има и още нещо,
— Какво нещо?
— Сякаш нещо не му е наред. Не мога да определя какво точно. Нещо не ми звучи наред.
— Мислиш ли, че ни е усетил?
— Ед ли?
Отново на малко име. „Да, Ед — иде ми да кажа. — Шаранът“.
— Мисля… — Тя млъква за момент, обмисля думите си. — Мисля, че е… подозрителен.
— А ние точно това искаме — казвам аз.
— А ние точно това искаме — повтаря тя. Чувам шумоленето на чаршафи. Представям си я как се надига и се обляга на таблата на леглото. — Работата е, че не е станал милиардер просто така. Не се е родил богат. Спечелил е парите си.
— Говориш, сякаш имаш угризения.
За първи път тя се раздразва.
— Нямам угризения. Просто ти посочвам нещо. Че в него има нещо странно и че трябва да внимаваме.
— Ти трябва да внимаваш — отвръщам.
— Всички трябва да внимаваме — казва тя.
След като затваряме, се питам — ще ми прости ли някога Джес за онова, което се каня да направя?