В идеалния случай накрая жертвата не би трябвало да подозира, че е изпързаляна. Трябва да остане с впечатлението, че вълнуващото начинание се е провалило заради неразбрано телефонно обаждане, лош късмет или пропускане на удобния момент. Всъщност дори трябва да желае да бъде изпързаляна отново! Ето защо белег на страхотен удар е, когато можеш да изиграеш жертвата си два или три пъти поред с все по-високи залози, докато не отмъкнеш всичко. И ако жертвата си тръгне, без да си дава сметка, че е изиграна, то ти си победителят и би трябвало да се гордееш.
И тъй, как да се отървете от жертвата си, след като сте прибрали парите? Споменатият от Тоби болт е единият от начините. Разигравате го по следния начин.
Подготвяте удара в течение на няколко седмици. Оставяте жертвата постепенно да научи, че с участието си в не особено законна схема може да натрупа без риск огромна сума. Оставяте я да спечели няколко пъти, да стане подвластна на алчността си. Например да спечели на няколко конни надбягвания благодарение на „прехванатите“ телеграфни съобщения. Или да направи един милион на борсата с помощта на нелегален рутър, скрит в сервизните канали на Манхатън.
Следите как вълнението на жертвата расте. Направо можете да видите как устните й се мърдат, докато прави сметки и брои парите, които ще спечели…
И тогава приготвяте финала. Ще има още един голям залог, при който жертвата ще може да натрупа богатство. Но, разбира се, ще трябва да заложи всичко, което притежава.
И жертвата залага на кон…
Или купува един милион акции на борсата…
Или си купува печеливш билет от лотарията от нищо неподозираща старица…
Независимо какъв е номерът, ето какво се случва след това — жертвата печели. Конят финишира пръв. Цената на акциите се утроява. С други думи, жертвата знае, че е само на няколко минути от прибирането на наградата си — милиони долари, несметни богатства! Но в мига, в който се опита да осребри талона си, да ликвидира борсовото си портфолио или каквото там трябва да направи, се случва нещо неочаквано. Може би посещение от ФБР? Опашка от местната полиция? Или телефонно обаждане от областния прокурор?
В типичния случай полицията нахлува в пункта за залагания и заплашва, че ще арестува всички. Жертвата се измъква на косъм от лапите на закона. Благодари на щастливата си звезда. Натъжена е, че не може да си прибере наградата, но и радостна, че не е зад решетките, заклеймена като престъпник и със съсипан живот.
Мисли си как мъничко не й е достигнало да направи удара си, да спечели състояние. Копнее за деня, в който въдичарят ще й се обади и ще й предложи да опитат отново същата схема.
Ето това е голям удар. Когато жертвата не знае, че е измамена. Когато си мечтае за деня, в който ще я одерат отново.
Така че Тоби е прав за агенти Фаръл и Кросби. Те не работят за ФБР. Работят за Елиху Кац, за някой негов приятел или за приятел на приятел. Те са измамници като мен. Централата им е в Лос Анджелис. Можете да ги наемете срещу петстотин долара на човек дневно, плюс разходите и малка комисиона от прибраното накрая. Не знам много за „агент Фаръл“ и „агент Кросби“, но май съм чувал, че са безработни актьори в сапунени опери и че агент Кросби дори имал роля в един нашумял сериал и играл като доктор точно две седмици, но сценаристите решили, че бил „прекалено черен“ и го убили при един инцидент с мотокар, забил се в кафенето на болницата. Доколкото знам, никой от жертвите на агент Кросби не го е разпознал като човека от телевизията. Бялата Средна Америка прекалено много се бои да не бъде обвинена в расизъм и в твърдения „всички черни си приличат“, поради което пропуска очевидния факт, че заплашващият с пандиз агент от ФБР е правил мозъчни операции по телевизията само преди няколко месеца.
Изпитвам перверзна благодарност, че Тоби разкри така бързо механизма на удара. Той знае какво се опитваме да погодим на Нейпиър. Разбира инстинктивно, че появата на ФБР в офиса е постановка, подготовка за финалния болт.
Синът ми Тоби има добри инстинкти. Част от мен се гордее с това. Друга част е разочарована. А трета, трябва да си призная, е мъничко уплашена.
33
Двамата с Тоби се прибираме у дома и вегетираме пред телевизора около час, като гледаме проявите на Световната федерация по борба и нейното „Разбиване!“ (възклицателният знак е част от заглавието на шоуто, а не показател за собствения ми ентусиазъм), след което решаваме да излезем на сандвичи и бира.