— Ами оръдието?
— Оставете го. Ще използвате моето.
Европеецът хвърли едно въже и се покатери върху палубата на „Бангалор“, следван от петима негови хора, които преди това се погрижиха да затъкнат оръдието.
Европеецът беше млад, красив мъж на около тридесет години с руса коса, сини очи и правилни черти. Той протегна ръка на Амали и му каза на английски език:
— Който и да сте вие, благодаря ви за намесата. Ако се бяхте забавили още няколко минути, тези диваци щяха да ни изколят. Да бягаме оттук, защото сложиха два запалени фитила в една бъчва с барут и гемията ми всеки миг може да хвръкне във въздуха.
— Англичанин ли сте?
— Не, французин.
— Толкова по-добре. Сега ще се помъчим да си пробием път.
Пристигането на диваците им попречи да разменят повече думи.
Лодките на кандиотите отново се бяха насочили към „Бангалор“. Една част от диваците се покачиха на заседналата гемия. Те надаваха диви тържествуващи викове, които приличаха на животински рев.
Водата се пенеше под веслата на нападателите. Лодките им приближаваха. Решителният момент наближаваше.
Амали нареди със спокоен глас на двама от моряците си да вземат веслата и да подкарат гемията към средата на езерото. После се обърна към останалите и им заповяда да открият огън.
Французинът попита с безпокойство:
— Ще можем ли да си проправим път? Около нас има най-малко сто лодки, а идват и други.
— Ще ги потопим — уверено изрече Царят на ловците на бисери.
— Имате ли достатъчно боеприпаси?
— Хиляда гранати.
— Но те ще нахлуят в гемията.
— Аз ще им попреча.
Гемията щеше да се вдигне във въздуха всеки момент и затова индусите на Амали и французинът се мъчеха да отдалечат от нея своята гемия, за да не пламне и тя. Царят на ловците на бисери се обърна към Дурга:
— Кажи на моряците да преместят на кърмата оръдията и всички да се съберат там, а носа покрий с дуриони. Нали имаме достатъчно на гемията?
— Да, господарю.
— Дурионите не са ли плодове? — попита французинът.
— Да, господине — отвърна Амали, като подпря карабината на рамото си и гръмна.
— Какво ще правите с тях?
— Ще видите. Добър стрелец ли сте?
— Ходя на лов само за диви зверове!
Постепенно „Бангалор“ се отдалечи от гемията и даде възможност на лодките да се приближат до нея. В това време помощникът му се отправи към носа на гемията, следван от няколко души. Те носеха кошници, пълни с дуриони, които изсипаха на пода.
Дурионите са плодове, които растат в ге рите по тези места. Те приличат на дини, но са покрити с дълги остри тръни, твърди като стомана.
— Разбирам — извика французинът.
Лодките се приближиха на стотина крачки от „Бангалор“. Дурга и останалите моряци насочиха оръдията и откриха огън. След малко в стрелбата се включиха и карабините.
Въпреки големите загуби диваците не даваха никакъв признак, че имат намерение да отстъпят. Напротив, сега те изглеждаха още по-свирепи, сякаш бяха решили да отмъстят на всяка цена за убитите си другари.
Те промениха тактиката си. Хвърлиха се във водата и започнаха да плуват. От време на време, в промеждутъка между два гърмежа, те се качваха на лодките си, за да хвърлят своите стрели и копия. После пак изчезваха. По този начин нападението им не се забавяше.
Французинът, който не преставаше да стреля, се обърна, за да погледне към гемията си, и въздъхна с облекчение. „Бангалор“ се беше отдалечил от нея на около триста крачки и навлизаше в последния ръкав на канала преди езерото.
Внезапно се чу страшен трясък и сред дърветата се разнесе облак дим.
— Гемията ми хвръкна във въздуха — въздъхна французинът.
— А заедно с нея и диваците, които се бяха качили на нея, за да я плячкосат — добави Дурга.
— Това обаче няма да откаже останалите от намерението им — прошепна Амали, който забеляза, че опасността нарастваше.
Експлозията на гемията не изплаши диваците; те упорито продължаваха да прилагат своята тактика. Каналът беше пълен с празни лодки, които напредваха към „Бангалор“.
Стрелбата с карабините и оръдията се оказа недостатъчна да възпре дивашкото настъпление. Дори Амали започна да се безпокои.
— Ние сме изгубени — спокойно произнесе французинът и погледна Амали.
— Не крия, че положението ни наистина е тежко.
— Ще ни изколят.
— Но не толкова лесно, колкото си мислят — добави Амали.
Бясното нападение
На носа на „Бангалор“ нямаше никой и всички моряци се спуснаха натам.
Петдесетина диваци, въоръжени с боздугани, саби и ножове, се покатериха на гемията. В същия миг войнствените им викове се замениха с крясъци, предизвикани от силна болка.