Главатарят на телохранителите на махараджата
Въпреки голямото си желание французинът не успя да стигне още същия ден в Яфнапатам. Дурга, който от години не беше идвал по тези места, постоянно губеше пътя в джунглата. Двамата се лутаха цяла нощ и чак на сутринта седнаха, за да си починат малко.
В два часа след обяд видяха града. Веднага ускориха крачките си и стигнаха до широката равнина, в която се простираше той.
Една от портите беше отворена. Те влязоха, необезпокоявани от никого. Войниците, които охраняваха портата, ги поздравиха почтително. По това време европейците се ползваха с голямо уважение в Цейлон.
Помощникът на Амали, който познаваше града по-добре от джунглата, поведе французина по най-безлюдните улици, за да не възбужда хорското любопитство. След половин час те спряха пред един малък красив дворец, изцяло изграден от бял мрамор.
— Главатарят живее тук — каза Дурга. — Искате ли да го видите?
— Ако е удобно!
— Белокожият има достъп до всеки дом тук по всяко време.
— Да видим първо дали е тук.
— Часовоят е пред вратата. Това показва, че Бенда се е върнал от палата на махараджата.
— Тогава да идем при него.
Дурга застана важно и нареди на часовоя да предупреди господаря си, че един европеец иска да се срещне с него.
Войникът остави копието си, влезе в двореца и удари бронзовия гонг.
След две минути четирима слуги се появиха на стълбата и помолиха посетителите да ги последват. Въведоха ги в разкошно мебелирана стая, покрита с килими.
Един човек, облечен в дълга роба от синя коприна, с червен тюрбан на главата, седеше на малко бамбуково столче и държеше в ръцете си хубава лакирана кутия.
Той беше на повече от петдесет години, строен, каквито са повечето синхали, с кафява кожа, с малки хитри очи и къса черна брада. Като видя влизащия французин, човекът стана, тръгна към него, но спря изненадан, като позна Дурга. Веднага даде знак на прислужниците си да излязат, затвори вратата и каза:
— Извинявайте, господине, че не ви поздравих веднага, но се смутих, когато познах човека, който ви придружава.
— И аз си помислих същото — каза французинът, като му стисна ръката. — Сигурно не сте очаквали да видите Дурга.
— Кой те изпраща — запита направо Бенда, като се приближи до помощника.
— Моят господар.
— Къде е той?
— Недалеч оттук.
— Защо е дошъл?
Дурга посочи французина и каза:
— Той ще ви обясни. Това е най-добрият приятел на Амали.
— Вие? — учуди се главатарят на телохранителите, като се извърна към него.
— Царят на ловците на бисери ме изпрати тук, за да ви съобщя за нашите планове.
— Говорете. Аз съм като брат на Амали.
— Дойдох тук, за да уговоря с вас отвличането на малкия Мадури.
— Невъзможно!
— Така си мислите сега, но аз не споделям мнението ви.
— Първо ми кажете къде се намира Амали.
— На брега на едно езеро. Там е заедно с хората си.
— Само да не го открият! — прошепна Бенда ужасен.
— Това е езерото на крокодилите — обясни Дурга. — Вие знаете за ужаса, който изпитва местното население от тези места.
— Но къде е Мизора? Тук всички знаят, че Амали я е отвлякъл.
— На сигурно място.
— И какво смята да прави Амали?
— Да отнеме залога от махараджата. Ловците на бисери горят от нетърпение да нахлуят в Яфнапатам. Щом отвлече племенника си, Амали веднага ще обяви война на махараджата.
— Да отвлече момчето! — извика с безпокойство главатарят. — Виждам, че добре е избрал момента. Аз имам не малко привърженици, които са недоволни от махараджата.
— Наистина ли смятате за невъзможно отвличането?
— Не е невъзможно, но е доста опасно. Махараджата знае, че Мизора е в ръцете на Амали, и заповяда да удвоят охраната около пленника. Той смята, че Амали ще му предложи размяна.
— Точно това възнамерява да направи — каза Жан Баре. — Той дори искаше да дойде сам.
— Но тогава нямаше да има никаква гаранция за живота му.
— Значи добре съм направил, че го разубедих… Но да видим, главатарю, дали не можем да измислим нещо. Искам да ви предложа един план.
— Говорете, господине.
— Махараджата обича ли да ходи на лов?
— Много.
— Ще се съгласи ли, ако му предложите да отидем на лов за крокодили?
— Вероятно.
— Когато ходи на лов, води ли със себе си и момчето?
— Никога не го отделя от себе си; той знае, че докато е при него, Амали няма да предприеме нищо срещу трона му.
— Добре! Амали и хората му са скрити зад езерото. Ще изненадаме махараджата и може да спечелим.
— Точно това е слабото място на вашия план. Махараджата никога не тръгва на лов с по-малко от двеста-триста души.