Кучетата бягаха на всички страни, подскачаха и лаеха, но щом забележеха някой див звяр, бързаха да се скрият между краката на слоновете.
Ловците се оглеждаха наоколо с пушки в ръце.
Изведнъж се чу страшен рев, който накара всички да изтръпнат. Дори слоновете потрепериха и започнаха да сумтят, размахвайки хоботите си. Долетя втори рев. Този път той идваше от друга посока. Явно хищникът не бе сам.
— Не се безпокойте — каза Жан Баре на другарите си, — и не стреляйте напразно.
— Видяхте ли ги?
— Не още. Но ви уверявам, че са наблизо. Вижте как се движи онази висока трева. Животните се готвят да ни нападнат от няколко страни едновременно.
— Внимавайте за малкия.
— Не го изпускам от очи. Обещавам ви, че не ще позволя да му се случи нищо лошо.
Внезапно от тревата изскочи един грамаден тигър. Дължината на скоковете му беше около десет метра. Той изчезваше в джунглата, а после отново се появяваше.
— Сякаш лети — прошепна Жан Баре, който няколко пъти се опита да се прицели. — В тази игра скоро ще се умори и тогава ще открием огън.
Тигърът продължаваше да се движи със същата бързина. После зави внезапно и се озова на двайсет метра от слоновете. Ловците застанаха зад слоновете, за да не пречат на стрелбата.
— Пуснете кучетата! — заповяда махараджата.
Кучетата бяха над сто и имаха нашийници със стоманени бодли. Те се спуснаха с бесен лай напред. Обградиха тигъра, ръмжейки срещу него. Звярът се спря и огледа противниците си. Човек би казал, че ги наблюдава с презрение и се пита защо тази сбирщина не го напада, а бяга назад и се крие зад храстите и между краката на слоновете при всяко негово движение.
— А! Вече не шава — каза Жан Баре. — Време е да го накараме да подскочи…
Той вдигна карабината си, за да се прицели, но в този момент махараджата и неговите ловци откриха огън. Те обаче не можаха да го улучат. Тигърът продължаваше да стои на мястото си.
Баре почака слонът да спре, вдигна карабината си и гръмна. Звярът дори не трепна, но само след миг се строполи мъртъв на тревата.
— Браво, чужденецо! — извика махараджата.
Сякаш по даден сигнал няколко тигъра изскочиха от високата трева и нададоха продължителни ревове.
Тръпки побиха повечето от присъстващите. Ловците започнаха да крещят и се разбягаха по всички посоки.
Слонът, на който седеше французинът, сви леко предните си крака, наведе глава, изви назад хобота си и зачака нападението. Останалите слонове започнаха да се блъскат един друг в желанието си да обърнат гръб на дивите животни.
Но тигрите не нападнаха веднага. Отначало те направиха няколко кръга, мъчейки се да пробият линията на слоновете, за да нападнат пазачите и войниците, стоящи на земята.
Жан Баре забеляза един приближаващ се тигър и даде заповед на другарите си да стрелят.
Но изстрелът не бе сполучлив. Звярът беше само леко ранен и това увеличи неговата ярост. С пламтящи очи и настръхнала козина той се хвърли към краката на слона, готов да нападне ловците.
Но слонът замахна силно с хобота си и го отхвърли на повече от десет метра. Звярът, по-пъргав от котка, се върна повторно. Грамадното животно отново се опита да го отстрани, свивайки хобота си, за да го предпази от зъбите на неприятеля.
Жан Баре виждаше как пред него се разтваря силната челюст на тигъра и чуваше скърцането на неговите зъби. В този миг едновременният изстрел на Бенда и Дурга накара звяра да се търколи във високата трева.
В това време другите ловци бяха повалили третия тигър.
Махараджата не преставаше да стреля. Малкият Мадури му пълнеше карабините. Но той не можеше да се отърве от един необикновено голям тигър, който на два пъти вече се беше опитал да нападне неговия слон.
Жан Баре забеляза това. Той се изплаши за момчето, а не за махараджата, когото с удоволствие би желал да види разкъсан. Прицели се и гръмна, но не можа да убие тигъра, а само прониза единия му крак.
Въпреки тази рана хищникът направи трети опит за нападение. С един чудовищен скок той се метна на гърба на слона, изтърбуши с ноктите си водача и стигна до носилката. Точно в този момент карабината на махараджата беше изпразнена. Чуха се викове на ужас. Всички ловци виждаха опасността, на която бе изложен техният господар, но никой не посмя да стреля, защото куршумът можеше да засегне махараджата или хората около него.
Жан Баре беше сигурен в своя изстрел. Като видя, че тигърът е вече до носилката, той гръмна. Звярът, улучен в главата, се търколи под слона. Спасен в последния момент от сигурна смърт, махараджата се огледа наоколо и попита:
— Кой стреля?
— Белият човек — разнесе се от всички страни.