Махараджата погледна към Жан Баре, който държеше в ръце още димящата си пушка и му поблагодари с ръка.
Ловът приключи. Ловците натовариха на носилките шестте тигъра и ги отнесоха в лагера. Слоновете ги последваха. Всички се поздравяваха с щастливия изход от лова.
— Господин Баре — каза главатарят на охраната, — вие сте героят на деня и махараджата ще иска да ви се отплати, задето спасихте живота му.
— Защищавах живота на детето, а не неговия. Ако Мадури не беше на същия слон, нямаше да стрелям, а щях да оставя тигърът да разкъса махараджата.
Щом стигнаха до лагера, един от офицерите на махараджата влезе в тяхната шатра и помоли Жан Баре да го последва. Французинът тръгна към шатрата на махараджата, който го очакваше отвън, заобиколен от своите сановници.
Срещу него бяха наредени шестте тигъра, покрити с листа и цветя. Върху най-големия тигър седеше племенникът на Амали.
Жан Баре свали учтиво шапката си, поклони се леко и каза:
— Какво обичате, Ваше Величество?
— Искам да ви благодаря — произнесе тържествено махараджата, като отвърна на поздрава му. — Без вашата карабина и вашия изстрел не знам дали сега владетелят на Яфнапатам щеше да бъде жив. Ако разчитах на сановниците си, тигърът щеше да пирува с месото ми. Като му дойде времето, всеки ще си получи заслуженото наказание. Сановниците се спогледаха ужасени.
— Моите военачалници скъпо ще заплатят за поведението си — каза махараджата със заплашителен глас. — Господине, как мога да ви се отплатя, задето ме спасихте? Каквото и да поискате, ще ви го дам.
Жан Баре се обърна към Мадури, който го гледаше с любопитство.
— Ваше Величество, искам само едно нещо.
— Кажете, какво е то, и ще го получите.
— Това хубаво момче — дръзко изрече французинът и посочи Мадури.
Махараджата го погледна учудено.
— За какво ви е?
— То е от най-хубавите представители на синхалската раса. Искам да го направя мой паж.
— Какъв странен каприз! Ако искате млади момчета, мога да ви дам стотици… Но не това. То ми е много скъпо и необходимо. Искайте друго нещо.
Французинът прехапа устните си.
— Тъй като Ваше Величество не може да ми даде това, което искам, ще се задоволя с един от тези тигри. Ще запазя кожата му за спомен от днешния лов.
— Сега пък искате много малко, господине. След като се върнем в Яфнапатам, ще се погрижа да ви се отплатя, както подобава. Кажете ми, присъствали ли сте досега на лов за крокодили?
— Не, Ваше Величество. Убил съм много крокодили, но винаги съм бил сам.
— Тогава ще имате възможността да видите едно интересно зрелище. Искаме да прочистим от крокодили едно езеро и ще тръгнем веднага натам.
— С удоволствие ще видя това.
— Върнете се при вашия слон, тръгваме веднага.
Той протегна ръка на французина и влезе в шатрата си заедно с Мадури.
Жан Баре поздрави сановниците и си тръгна с гордо изправена глава. Войниците, ловците и слугите му се поклониха чак до земята, изпращайки го с възторжени викове.
— Бързо! Заминаваме за езерото — извика Бенда, когато французинът се върна.
— Знам. Махараджата ми съобщи това.
Той се качи на слона и разказа на другарите си как го е приел махараджата и за какво са приказвали.
— Отсега нататък можете да разчитате на неговото покровителство — засмя се главатарят на телохранителите.
Керванът потегли през джунглата. Махараджата искаше да започне избиването на крокодилите още същия ден.
До езерото нямаше повече от десет мили. Слоновете можеха да вземат това разстояние за не повече от един час.
От време на време войниците стреляха по елени, лами и диви свине, които бягаха във всички посоки, изплашени от врявата и ревовете на слоновете.
В два часа след обяд езерото вече се виждаше.
За щастие керванът идваше откъм една блатиста местност, която беше доста отдалечена от скривалището на „Бангалор“. Той спря край един канал, пълен с крокодили.
Щом спряха, Жан Баре и Дурга се отправиха към езерото. Те се страхуваха да не би от брега да се вижда гемията на Царя на ловците на бисери. Но не забелязаха абсолютно нищо.
— Амали се е скрил добре — каза Дурга. — Колкото е храбър, толкова е и благоразумен. Трябва да се е оттеглил зад тези островчета. Сигурно е свалил мачтите и платната на гемията.
— Трябва да го намериш и да го предупредиш за нашия план. Ще пристъпя към осъществяването му още тази нощ.
— Толкова скоро?
— Не знаем дали махараджата ще остане дълго тук. Той е много капризен човек и затова трябва да се действа бързо.
— Какво да кажа на Амали?
— Да дойде тази вечер с една лодка и да се скрие долу край високата трева. Ако всичко върви добре, ние ще го намерим и ще му доведем момчето.