Един човек, облечен по синхалски, скочи на земята, стисна ръката на французина и се хвърли в обятията на главатаря на телохранителите.
— Най-после се видяхме отново, Бенда.
— Амали! — извика главатарят. — Моят бъдещ господар. Този ден е най-щастливият в живота ми.
— Отсега започват щастливите дни — каза Амали. — Господин Жан Баре, нямам думи да ви изразя признателността си. Дурга ми разказа всичко. Аз съм напълно съгласен с вашия план и смятам, че той е единственият възможен.
— Радвам се, че мога да ви бъда полезен — отвърна французинът. — Ако не ни мине котка път, много скоро малкият Мадури ще бъде във вашите обятия. Къде е „Бангалор“?
— На две мили оттук. Моите хора вдигат вече платната.
— Дадохте ли заповед да бъдат готови?
— Да. Щом чуят първия изстрел, веднага ще се притекат на помощ.
Жан Баре извади часовника си и го приближи към очите си.
— Часът е десет. Махараджата и неговите хора празнуват щастливия изход от лова. Сега е моментът да подлудим слоновете. Да вървим.
— Да дойда ли с вас до лагера? — попита Амали. — Облечен съм като синхал, но може да ме познаят.
— Не, ние ще действаме сами. Вие ще ни чакате на известно разстояние извън лагера.
И те тръгнаха.
Недалеч от брега на езерото се виждаха огньове и се чуваха дрънкания на тамбури и звуци на тасове.
— Всички се забавляват — каза французинът, — но след малко радостните възгласи ще се превърнат в крясъци от ужас.
В десет и четвърт стигнаха до лагера.
Войниците, слугите и пазачите се забавляваха около огньовете. От шатрата на махараджата се чуваха песни.
— Вие останете тук, скрит в тези храсти, и ни чакайте с хората си. Щом всичко свърши, ще побегнем към езерото и ще се качим на лодката. В суматохата никой няма да ни забележи — обърна се към Амали Жан Баре.
Следван от главатаря, той влезе в лагера и се отправи към шатрата на махараджата. Стражата го поздрави с уважение.
Махараджата и сановниците му пируваха. Чуваше се смях и шум от наздравици. Отвън двадесетина музиканти биеха дайрета, тасове и вдигаха невъобразим шум.
Жан Баре обиколи шатрата на махараджата, спря се при музикантите, огледа огньовете и се отправи към спящите слонове, застанали един до друг върху килим от бананови листа.
— Погрижете се за пазачите — каза французинът на главатаря. — През това време аз ще действам.
Двамата му другари започнаха да разговарят с пазачите. Те ги разпитаха за възрастта на слоновете и за техния характер. През това време французинът извади от джоба си малко шишенце, пълно с червеникава течност, и една спринцовка.
Той се огледа наоколо, за да се убеди, че никой не го наблюдава, приближи се до най-големия от слоновете, поглади го по хобота и го убоде леко.
Грамадното животно мръдна ушите си, сякаш искаше да прогони някоя муха, и продължи да спи.
Жан Баре отиде последователно при всички слонове и им постави по една инжекция.
Когато свърши, той се върна при Дурга и главатаря и каза:
— Да отидем да послушаме малко музика пред шатрата на махараджата. Синхалите свирят добре.
Той ги отведе настрана и прошепна:
— Внимавайте за момчето; фитилът е подпален.
След малко зад шатрата на махараджата се чу ужасен рев. Последва втори, не по-малко ужасен от първия.
Като чуха тези ревове, пазачите се спуснаха към слоновете, за да ги успокоят, но се върнаха изплашени назад. Шест от слоновете заплашително размахваха хоботите си. Огромните им тела трепереха. Те тъпчеха земята с грамадните си крака.
Един от пазачите, по-смел от другите, се приближи до най-едрия слон и го повика по име.
В отговор слонът замахна с хобота си, свали го на земята и после му смаза главата с огромния си крак.
Това беше сигналът. Шестте слона, обхванати от яростна лудост, скъсаха синджирите си и хукнаха през лагера, събаряйки всичко, изпречило се на пътя им.
От всички страни започнаха да долитат писъци и викове, изпълнени с ужас. Войници, слуги и пазачи, изненадани и обезумели от страх, хукнаха да бягат. Махараджата бързо напусна шатрата си. Сановниците и пазачите на малкия Мадури го последваха.
Моментът беше благоприятен. Французинът и Дурга влязоха в шатрата на момчето. Мадури, събуден от шума, беше станал и викаше слугите.
— Ела — прошепна Жан Баре и хвана Мадури за ръцете. — Слоновете са полудели и ще опустошат всичко.
Без да дочака отговор от момчето, той го грабна на ръце. Дурга и капитанът го последваха с карабини в ръце.
Разярените слонове продължаваха да беснеят и да всяват паника наоколо. Те не обръщаха никакво внимание на войниците, които стреляха по тях.