Един от синхалите се спусна към него с нож в ръка. Французинът ловко отби удара, изви се бързо и заби ножа си в нападателя. Той се строполи на земята, дори без да извика.
После Жан Баре се нахвърли върху втория. През това време няколко изстрела от гемията събориха останалите двама. Французинът и синхалът се счепкаха здраво. Едрият и силен синхал нападаше майсторски, но Жан Баре ловко избягваше ножа му. Най-накрая той успя да го препъне и докато синхалът се мъчеше да запази равновесие, заби ножа си в гърлото му.
„Бангалор“ стигна до брега. Когато моряците му се притекоха на помощ, Жан Баре каза:
— Безполезно е, всички са мъртви.
— Не сте ли ранен? — попита го един стар моряк, капитанът на гемията.
— Дори не съм одраскан.
— А нашият господар?
— Хората на махараджата го плениха.
— Господарят ни е пленен!
— Господине — попита най-старият, — кога го плениха?
— Преди три часа.
— А Дурга?
— И него, и двамата моряци също. Ти ли командваш гемията в негово отсъствие? — попита Жан Баре.
— Да.
— Защо не дойде снощи към езерото?
— Не е моя вината. Отливът ни остави на сухо. Никой не предполагаше, че водата ще спадне толкова много.
— Това закъснение погуби всички. Успяхме да отвлечем малкия Мадури.
— Пак ли го плениха?
— Той е скрит в един стар индуски храм, който се намира в джунглата.
— Господине, не можем ли да освободим нашия господар? Ние сме готови на всичко и ще ви се подчиняваме като на самия Амали.
— Работата е трудна и рискована, но аз се надявам да я изведа до добър край.
— Ако махараджата се върне веднага в Яфнапатам, всичко е загубено.
— Да вървим за Мадури. Бедното момче сигурно много се тревожи.
— А после?
— Ще изпратим шпиони в лагера на махараджата. Като се върнат, ще видим какъв план да съставим за освобождаването на вашия господар и на неговите другари. Имаш ли двама сигурни и съобразителни смелчаги?
— Всички са такива.
— Ще ги изпратим към езерото. В суматохата те лесно ще се промъкнат в лагера и ще ни донесат ценни сведения. Освен това трябва да отделим десет души, които да ме придружат до индуския храм.
— Ами аз, господине?
— Ти ще останеш тук с останалия екипаж. Ще се скриете зад островите и щом чуете да се стреля, ще дойдете да ни вземете.
Десетина добре въоръжени моряци тръгнаха с французина.
— Хайде, напред! — изкомандва Жан Баре. — Трябва да бъдем готови на всичко за спасяването на Мадури. Ако махараджата е успял да го залови отново и не иска да го замени, тогава ще застана начело на ловците на бисери и ще му обявя война.
Поуспокоен от този план, той се спусна през гората и за кратко време групата стигна до джунглата.
Преди да тръгне с придружаващите го през тръстиките, бамбуците и трънаците, Жан Баре дълго оглежда околността, за да види дали наоколо няма синхали. Недалеч те забелязаха храма. Край полуразрушените от вековете стени не се виждаше никой.
Когато стигнаха на известно разстояние от него, французинът, който беше колкото храбър, толкова и благоразумен, спря и внимателно огледа наоколо; после даде заповед на своите хора да заредят оръжието си и предпазливо потегли напред. Покачи се по стълбата и влезе в храма. Вътре нямаше никой. Той се приближи бързо към статуята на Буда и се успокои, когато видя, че плочата не е махната. Улови халката и отмести капака.
— Мадури, Мадури! — извика той.
— Вие ли сте, господине?
— Да, аз съм Жан Баре.
Момчето се показа. Французинът го улови за ръката и го изтегли навън.
— Къде е чичо ми?
— Случи се нещастие, момчето ми. Чичо ти, Дурга, капитанът и двамата моряци са пленени от синхалите.
Две едри сълзи се спуснаха по бузите на момчето.
— Боже мой! Той е загубен… Мислите ли, господине, че ако се предам на махараджата, ще мога да го спася. Аз съм готов на всичко.
— За да загинете и двамата ли? Не, храбро момче. Ти ще останеш при нас под добра охрана.
— Но какво ще стане с чичо ми?
— Ще го освободим. Бъди спокоен.
Момчето наведе глава и промълви:
— Махараджата е лош; той ще го убие.
— Не се отчайвай.
— Вярвате ли, че може да го освободите?
— Ще опитаме.
— Махараджата е силен, а вие разполагате само с десет души.
— Те струват колкото сто синхали. Освен това ние имаме и други хора при езерото и разполагаме с добре въоръжена гемия.
— Все пак сте малко.
— Днес сме десет, утре ще бъдем десет хиляди. Всички ловци на бисери се подчиняват на твоя чичо. Ако се наложи, ще ги извикаме и те ще тръгнат срещу махараджата. Хайде, Мадури, да отиваме при езерото. Скоро ще видиш чичо си.