— Или ще отиде да търси защита от английския кораб. Ще стане лошо, господарю, ако загърмят оръдията!
— Ако не успеем, ще отидем в нашето непристъпно убежище и ще почакаме по-благоприятни времена, за да отмъстим на махараджата! Но аз съм сигурен, че утре Мизора ще бъде в моя власт. Ето веригата от скали. Хайде да застанем на завет и да почакаме, докато минат синхалите.
На около две мили от „Бангалор“ имаше скали, образуващи широк разпокъсан полукръг. Те заемаха площ от около петстотин метра и сформираха няколко островчета, свързани помежду си чрез скали, които оставаха открити при отлив и служеха за убежище на огромни ята от морски птици. Тези островчета бяха опасни за мореплавателите, тъй като на тях нямаше никакъв фар.
Вълните се разбиваха в скалите с оглушителен шум и заливаха всичко наоколо. Навлизането в тези места беше много опасно.
„Бангалор“, която имаше малка водоизместимост, а и се управляваше от опитни моряци, лесно премина над тези плитки места и хвърли котва сред островчетата. Тук, сред скалите, тя бе добре скрита.
Минаваше обяд. Амали нареди на хората си да се нахранят. После се качи заедно с Дурга на една малка лодка и двамата се изкачиха на най-високата скала. От върха й можеше да се вижда надалече в океана.
Амали обгърна с орловия си поглед водната шир.
Далече на запад се виждаха множество движещи се черни точки: това бяха лодките на ловците на бисери.
На изток се очертаваха бреговете на Цейлон, покрити с гъста растителност и набраздени с дълбоки, живописно криволичещи заливи. По-нататък високи зеленикави планини извисяваха към небето острите си върхове.
— Тук е махараджата, там — Мизора — прошепна Амали, — а между тях съм аз. И те няма да се срещнат.
Той седна на самия връх на скалата, скръсти ръце на гърдите си и търпеливо зачака залеза на слънцето. Бе сигурен, че гемията на махараджата няма да напусне плитчините, в които ставаше ловът на бисери, преди оръдейният гръм на кораба да обяви преустановяване на работата.
Дурга, който се беше изкачил до него с голяма мъка, седеше и дъвчеше някаква смес от листа, орехи и тютюн. Той също мълчеше.
Слънцето бавно слизаше към хоризонта. Скоро от отсрещната страна изгря луната и покри водите със сребърен прах. Тези места не познават здрача и затова тук нощта винаги настъпва внезапно.
Над океана отекна продължителен тътен: английският кораб оповестяваше края на лова на бисери.
Амали стана. В очите му гореше странен пламък. Ноздрите му се издуха. Изправен на скалата, той наблюдаваше движенията на черните точки. С трепет зачака една от тези черни точки да се отдели от другите и да поеме на изток.
— Виждаш ли я, Дурга? — попита той и лицето му засия. — Виждаш ли как напредва?
— Да, господарю. Гемията на хубавата Мизора се отдели от другите гемии и тръгна към Цейлон.
— Махараджата напразно ще я чака тази нощ.
— Нашите хора са готови за нападение. Те горят от нетърпение да премерят силите си със синхалите на махараджата и да отмъстят за печалния край на брат ти. Те са само двадесет, но няма да отстъпят и пред сто синхали.
— А!?
— Какво има, господарю?
На челото на Амали се появи дълбока бръчка.
— Някаква друга точка следва гемията на Мизора.
— Лодката на принца от Манаар.
— Вероятно, Дурга.
— Двадесет срещу тридесет и шест. Става интересно.
— Мене не ме ли смяташ?
— Самият ти струваш колкото десет души, господарю. Но не виждаш ли, че там се движи нещо бяло? Това е английският кораб. Той охранява отдалеч Мизора и принца.
— И белите ли? — процеди Амали през стиснати зъби. — Изглежда, че всички са се съюзили против мен… Дурга, време е да се връщаме на кораба.
— Ще нападнем ли, ако…
— Тази нощ, ако е рекъл Буда, ще се бием срещу синхалите и англичаните. Мечът ми не ще пощади нито едните, нито другите.
След няколко минути те вече бяха слезли от скалата. Отливът беше изместил лодката им. Те я подкараха и с няколко удара на веслата стигнаха до „Бангалор“. Хората на Амали бяха забелязали приближаващата се гемия на Мизора и се готвеха да нападнат.
Оръдията бяха напълнени. На палубата изнесоха пушки, извити саби, множество револвери и ножове.
Всички моряци бяха опитни воини, грижливо избрани измежду ловците на бисери. Те си служеха еднакво майсторски както с веслата, така и с оръжието.
— Господарю — попита един от тях, — ще се бием ли със синхалите на махараджата?
— Да, приятели — отвърна царят на ловците на бисери.