— А ти си нямал баща.
Граф ме удостои със снизходителна усмивка.
— Продължавай — подканих го аз.
— След осемте години военна служба започнах да следвам инженерство в Хага. Разходите по обучението ми пое „ХОТЕ“. През първата година от престоя ми в компанията създадохме проследяващо устройство, което работеше безотказно при екстремни обстоятелства. След пет години бях номер две в командното звено. След осем поех лидерската позиция, а останалото вече ти е известно.
Облегнах се на стола и отпих от кафето. Уцелихме десетката. Имахме победител. Дори написах на листа назначен. Вероятно по тази причина се поколебах дали да продължа с въпросите. Сигурно някаква интуиция ми подсказа да спра дотук. Или нещо друго.
— Още нещо ли искаш да ме питаш? — предположи Граф.
— Не говорихме за брака ти — помъчих се да се измъкна аз.
— Казах ти важните неща. Искаш ли да чуеш и за брака ми?
Поклатих глава и реших да приключа беседата. Но съдбата се намеси. И то в лицето на самия Клас Граф.
— Много хубава картина имаш в кабинета си — той погледна към стената. — На Опи ли е?
— „Сара се разсъблича“. Подарък от Диана. Колекционер ли си?
— Започнах.
Вътрешният ми глас продължаваше да протестира, но беше твърде късно. Преди да се усетя, попитах:
— И коя е най-ценната ти придобивка?
— Една картина с маслени бои. Намерих я в тайната стая зад кухнята. Никой от семейството ми не е подозирал, че баба ми притежава такава творба.
— Интересно — усетих как сърцето ми прескочи. Сигурно от напрежението покрай апартамента на Ландер. — И каква е тази картина?
Той ме изгледа продължително. По устните му се изписа лека усмивка. Канеше се да ми отговори. Обзе ме странно предчувствие, от което стомахът ми се сви, както мускулите на боксьора се свиват инстинктивно в очакване на удара. Но устните му промениха формата си. И най-проникновеното предчувствие не би могло да ме подготви за отговора, който чух:
— „Залавянето на калидонския глиган“.
— „Залавянето…“ — за две секунди устата ми пресъхна. — Онова залавяне?
— Знаеш ли за коя картина говоря?
— Ако става дума за творбата на… на…
— Петер Паул Рубенс.
Впрегнах всичките си сили, за да не издам вълнението си. Но пред очите ми блестеше светлинно табло като онова в мъглата на Лофтус Роуд: "Куинс Парк Рейнджърс" най-неочаквано запратиха топката в мрежата на противниковия отбор и животът им се преобърна на сто и осемдесет градуса. Чакаше ни „Уембли“.
Втора част
Кръгът се затваря
Шеста глава
Рубенс
— Петер Паул Рубенс.
За миг ми се стори, че всички движения и звуци в стаята утихнаха. „Залавянето на калидонския глиган“ от Петер Паул Рубенс. Би следвало да предположа, че Граф говори за репродукция, за невероятно сполучлива и прочута имитация, която струва милион или два. Ала нещо в гласа му, в настойчивото му изражение, в цялата му осанка не остави у мен и капка съмнение: говореше за оригинала — кървавият ловен мотив от гръцката митология; фантастичното животно, пронизано от копието на Мелеагър. Картината изчезнала, след като през 1941-а немците ограбили галерията в Антверпен — родния град на Рубенс. До края на войната хранели надежда, че творбата се намира в някой бункер в Берлин. Не съм голям познавач на изкуството, но по обясними причини ми се налага да разглеждам в интернет списъци с изчезнали и издирвани картини. А въпросната творба оглавява топ десет в продължение на шейсет години. Вероятно я държат там само като рядък екземпляр с любопитна съдба, защото господстваше мнението, че пламъците са я погълнали заедно с половината немска столица. Езикът ми се мъчеше да почерпи малко влага от небцето:
— И просто така си се натъкнал на картина от Петер Паул Рубенс в тайна стая зад кухнята на покойната ти баба?
— Случват се такива неща — кимна с усмивка Граф. — Не е най-добрата или най-известната му творба, но вероятно струва доста.