— Малко. Ще пийнем ли по едно за здравето на Катрине?
— Ще си лягам, скапана съм след толкова въодушевен разговор. Ще дойдеш ли?
Докато лежах, сгушен до нея в спалнята, докато я прегръщах и усещах гръбнака ѝ до гърдите и корема си, неочаквано ми хрумна нещо, за което мислех непрекъснато след интервюто с Граф. Сега исках Диана да забременее. Най-сетне се намирах на сушата, имах сигурна почва под краката си. Едно дете не би могло да ме измести. Защото с печалбата от Рубенс ще се превърна в лъва, във владетеля, за когото говори Диана. В незаменимия съпруг и баща. Диана не се съмняваше в това, но аз не бях сигурен, че съм достойният закрилник на семейното гнездо. Боях се да не би детето да излекува благословената ѝ слепота. Сега нямах нищо против да види цялата ми същност. Или поне по-голямата част от нея. Хладният пронизващ въздух, проникващ през отворения прозорец, лъхна кожата ми и тя настръхна. Усетих напиращата ерекция. Но тя вече дишаше дълбоко и равномерно.
Пуснах я и се обърнах по гръб, спокоен и безпомощен като бебе.
Измъкнах се от леглото.
Олтарът на мидзуко не беше докосван от вчера. Обикновено не минаваше ден, без Диана да внесе някаква забележима промяна: да смени водата, да постави нова восъчна свещ или свежи цветя. Качих се във всекидневната и си налях уиски. Усетих студенината на паркета до прозореца. Уискито — подарък от признателна фирма-клиент, вече качена на борсата — беше трийсетгодишно „Macallan“. Погледнах към гаража, окъпан в лунна светлина. Уве сигурно вече пътува към нас. Ще влезе в гаража и ще се качи във волвото ми с резервните ключове, които му бях дал; ще извади Ева Мудочи, ще я сложи в папката и ще слезе пеш до колата си, паркирана на безопасно голямо разстояние оттук, та никой да не я свърже с нашата къща. После ще поеме към укривателя в Гьотеборг, ще му достави картината и ще се върне в Осло преди изгрев-слънце. Но Ева Мудочи вече не ми беше интересна. За мен представляваше досадно задължение, което трябва да отметна. На връщане от Гьотеборг Уве ще донесе сполучлива — поне така се надявах — репродукция на Рубенсовото залавяне на калидонския глиган и ще я остави под тавана на волвото ми, преди ние с Диана и съседите да сме се събудили.
Преди Уве пътуваше до Гьотеборг с моята кола. Не се познавах с укривателя и се надявах той да не подозира, че Уве има съучастник. Стараех се да не влизам в съприкосновение с хора от съмнителни среди — потенциални свидетели, които биха могли да ме посочат. Рано или късно престъпниците ги залавят и исках да ги държа на достатъчно разстояние. Затова внимавах да не ме засекат на обществено място в компанията на Уве Шикерюд. Използвах улични телефони, за да се свържа с него. Пазех се полицията да не намери моя номер в списъка с повиквания на телефона му, когато го заловят. Подялбата на парите и стратегическото планиране осъществявахме в усамотена вила в района на Елверюм. Уве я нае от един селянин, живеещ като отшелник. Срещахме се там — всеки от нас се придвижваше със своя автомобил.
По време на едно пътуване дотам внезапно осъзнах какъв риск поемам, като позволявам на Уве да пренася картините до Гьотеборг с моята кола. Минавайки покрай пункт за пътна проверка на скоростта, видях близо трийсетгодишния мерцедес на Уве — черен, солиден „280 SE“, паркиран до полицейската кола. Тогава разбрах, че Уве Шикерюд е един от онези непоправими рискови шофьори, неспособни да се придържат към ограниченията на скоростта. Непрекъснато му повтарях да маха електронната платежна карта от предното стъкло, когато пътува до Гьотеборг с моето волво, защото сборните пунктове за плащане с електронна карта регистрират автомобилите с такива карти, а аз нямам никакво желание да обяснявам на полицията защо съм шофирал по Е6 до Гьотеборг и обратно през нощта няколко пъти през годината. Когато видях мерцедеса на Уве по пътя за Елверюм, осъзнах, че ме грози и по-сериозна опасност: полицаите да спрат стария си познайник Уве Шикерюд за шофиране с превишена скорост и да се запитат какво, по дяволите, прави той в автомобила на уважавания — какво пък — ловец на глави Рогер Браун. Оттам насетне ме очакваха само лоши новини, защото двубоят Шикерюд срещу Инбау, Рийд и Бъкли можеше да има само един-единствен изход.
Стори ми се, че мярнах нещо в тъмнината до гаража.
Утре предстоеше денят с главно Д. Дългоочакваният ден. Денят на дните.
Защото ако всичко мине по план, това ще е последният ми удар. Ще улуча десетката, ще бъда свободен, ще се превърна в онзи, на когото му се е разминало.
Градът проблясваше обещаващо под нас.
Лоте вдигна на петото прозвъняване.