Паркирах до трактора, взех папката и се втурнах към вилата. Понеже боровата гора е много гъста и не пропускаше дъждовните капки, влязох в непретенциозната дървена къщичка с изненадващо суха коса. Чудех се дали да запаля камината, но се отказах. Щом вече си направих труда да скрия колата, не бива да изпращам димни сигнали, че във вилата има хора. Чак сега изпитах силен глад. Съблякох дънковото яке на Уве и го метнах върху облегалката на един стол в кухнята. Прерових долапите и най-сетне намерих една-единствена консервна кутия с яхния, останала от последното ни идване тук. В чекмеджетата не открих нито прибори, нито отварачка за консерви, но все пак успях да пробия кутията с дулото на пистолета „Глок“. Седнах и излапах с пръсти соленото мазно ястие. После се загледах в дъжда, който се лееше над гората и над малкия двор между вилата и външния клозет. Влязох в спалнята, мушнах папката с картината под дюшека и легнах на по-долното от двете легла. Вече не бях в състояние да мисля. Вероятно заради огромното количество адреналин, произведено от тялото ми през деня, се събудих внезапно и осъзнах, че съм спал. Погледнах си часовника. Четири следобед. Извадих мобилния телефон и видях осем неприети повиквания. Четири от Диана. Явно се опитваше да играе ролята на притеснена съпруга, която иска да попита къде съм се дянал, докато над рамото ѝ наднича Граф. Три пъти ми беше звънил Фердинанд. Сигурно очаква да подготвя препоръката или инструкции какво да предприеме по-нататък с „Патфайндър“. Осмото обаждане беше от номер, който първоначално ме озадачи, защото го бях изтрил от списъка с номерата, но не и от паметта и сърцето си. Докато гледах номера, съобразих, че за повече от трийсет години съзнателен живот съм събрал адреси и телефонни номера на бивши състуденти, любовници, колеги и бизнес партньори в мрежа, заемаща два мегабайта в „Аутлук“, но можех да разчитам само на един човек. На момиче, с което бях общувал едва три седмици. По-точно: което чуках три седмици. Млада датчанка с кафяви очи, отвратителен стил на обличане, навик да отговаря едносрично и име, състоящо се от четири букви. Не знам за кого от двама ни този факт е по-трагичен.
Позвъних на бюро „Информация“ и поисках номер в чужбина. Повечето телефонни централи в Норвегия затварят в четири часа, защото по-голямата част от служителите явно се прибират по домовете си при своите болни половинки, ако се вярва на статистиката в страната с най-краткото работно време, най-големия бюджет на здравеопазването и най-многото отсъстващи по болест. Изненадващо за мен, телефонистката на „ХОТЕ“ отговори. Не разполагах нито с име, нито с отдел, но реших да се пробвам.
— Би ли ме свързала с новия, миличка?
— Кого имате предвид, господине?
— Нали се сещаш. Началникът на техническия отдел.
— Фелзенбринк не е нов, господине.
— За мен е нов. И така, там ли е Фелзенбринк, миличка?
Само след четири секунди говорех с холандец, който не само още стоеше на работното си място, ами и звучеше свежо и учтиво, макар стрелката да сочеше една минута след четири.
— Казвам се Рогер Браун и работя в „Алфа“ — фирма за подбор на кадри. — Самата истина. — Господин Клас Граф ми даде вашето име за връзка. — Пълна лъжа.
— Точно така — отвърна мъжът без никаква изненада. — Не съм работил с по-способен мениджър от Клас Граф.
— Тоест… — подхванах аз.
— Да, господине, най-искрено ви го препоръчвам. Той е перфектният кандидат за „Патфайндър“, а впрочем и за всяка друга компания.
Поколебах се как да продължа, но промених решението си.
— Благодаря ви, господи Фензелбринк.
— Фелзенбринк. Няма защо.
Прибрах телефона в джоба си. Не знаех защо, но нещо ми подсказваше, че съм сгафил. Навън дъждът валеше като из ведро и понеже нямах по-интересно занимание, извадих картината на Рубенс и започнах да я разглеждам на светлината от прозореца. По лицето на Мелеагър е изписан гняв, докато пронизва плячката. Сега разбрах на кого ми прилича Мелеагър. На Клас Граф. Хрумна ми и друго. Съвпадение, разбира се, но веднъж Диана ми разказа, че името ѝ било римският вариант на гръцкото Артемида — богинята на ловците и на родилките. Нали Артемида е изпратила ловеца Мелеагър? Прозях се и се опитах да си представя къде съм аз на тази картина, но осъзнах, че греша: обратното е — Артемида е изпратила глигана. Разтърках очи, клепачите ми още тежаха от умора.
Изведнъж ми се стори, че нещо се е променило, а аз не съм го забелязал, погълнат от картината. Погледнах през прозореца. Шумът. Дъждът беше спрял.