Чух, че нещо капе върху пода. Котката, застанала между краката ми, лочеше с розовия си език кръвта, стичаща се от ръба на раздраната ми риза. Налегна ме упойваща умора. Поех си дълбоко въздух. Налагаше се да се съсредоточа, да не спирам да мисля и да действам. Само така ще държа парализиращия страх на разстояние. Първо се заех да търся ключовете за трактора. Обходих стаите. Рових из разни чекмеджета. В спалнята намерих празна кутия за патрони. От коридора откачих един шал и омотах врата си с него. Поне спрях кръвта. Нито следа от ключовете за трактора. Погледнах си часовника. Граф сигурно вече се чуди какво става с кучето. Накрая се върнах във всекидневната, наведох се над трупа на О и прерових джобовете му. Ето ги! На ключодържателя дори пишеше „Масей Фъргюсън“. Налагаше се да действам много бързо. Нямах право на грешки. Трябваше да бъда прецизен. Веднага съобразих: когато намерят трупа на О, ще търсят следи от ДНК на местопрестъплението. Втурнах се в кухнята, намокрих парцал и избърсах кръвта от пода във всички стаи, където бях влизал, както и предметите, по които имаше опасност да съм оставил пръстови отпечатъци. Канех се да изляза, но в антрето погледът ми падна върху карабината. Ами ако все пак извадя малко късмет, помислих си, ако все пак в пълнителя има патрон? Грабнах карабината и я заредих — или поне така си представях, че трябва да я подготвя за стрелба. Започнах да дърпам онова, което сметнах за затвор или както там се нарича, чу се щракване и накрая успях да отворя патронника. В мрака се вдигна малък червен облак ръжда. Вътре нямаше патрони. Чух звук и вдигнах очи. Котката ме гледаше от прага със смесица от тъга и укор, сякаш ми казваше: не можеш да ме оставиш тук просто така. Понечих да я ритна и изругах, а коварното създание се стресна и избяга във всекидневната. Бързо избърсах карабината, оставих я на мястото ѝ, излязох и затворих зад себе си вратата с ритник.
Тракторът потегли с рев. Продължи да бръмчи оглушително, докато го изкарвах от хамбара. Изобщо не си направих труда да затварям вратата, защото чувах как тракторът реве с цяло гърло: „Клас Граф! Браун се опитва да ти се измъкне! Бързо, бързо!“
Натиснах силно педала за газта. Поех по пътя, по който дойдох. Навън цареше непрогледен мрак, само светлината от фаровете на трактора танцуваше по осеяния с дупки път. Напразно се оглеждах за лексуса. Нали уж трябваше да е наблизо! Не, вече не можех да разсъждавам трезво. Клас Граф вероятно е спрял по-нататък. Ударих си шамар. Мигай, дишай, не се предавай на умората, недей да униваш. Ето така. Газ до дупка. Настойчив, непрекъснат рев. Накъде? Надалеч. Светлината пред мен се стесни, мракът ме притисна. Отново получих тунелно зрение. Съвсем скоро щях да изпадна в безсъзнание. Мъчех се да дишам дълбоко. Кислород за мозъка. Важно е да изпитваш страх, да не заспиваш, да не умираш!
Над монотонното бръмчене на трактора се разнесе друг звук. Знаех какво означава и стиснах още по-здраво волана. Зад мен се движеше автомобил, фаровете му се отразиха в огледалото ми.
Колата се приближаваше, но без да бърза. И защо да бърза? Намираме се само двамата в тази пустош. Разполагаме с цялото време на света. Реших да не го пускам да ме изпревари, за да не ми препречи пътя. Карах в средата на чакълестия път. Наведох се над волана с надеждата да се смаля и да затрудня Граф, докато ме взема на мушка с пистолета „Глок“. След завоя пътят вече се простира прав и широк. Като шофьор, който познава отлично обстановката, Граф настъпи здраво газта и се изравни с мен. Опитах се да свия рязко вдясно, за да го изблъскам в канавката, но закъснях. Той успя да се промуши. Летях към канавката. Отчаяно завъртях волана и се върнах на чакъла. Все още се движех по пътя, но две червени светлини вещаеха края ми: стоповете на колата пред мен сигнализираха, че шофьорът е спрял. И аз спрях, но не изгасих двигателя. Не исках да умра тук, самотен, в някакъв шибан селски район, като безсловесна овца. Имах един шанс да оцелея: да го изкарам от колата и да го прегазя, да мина през него със задните колела, набраздени с огромни грайфери, и да го размажа като тесто за курабии.