— Точно така.
— А след като станеш административен директор на „Патфайндър“, имаш за задача да принудиш компанията да премине в ръцете на американците, така ли?
— Стига с тези думи. Какво значи да ги принудя? След няколко месеца „Патфайндър“ ще разберат, че технологията им не е тайна за „ХОТЕ“, и дори без моя помощ ще осъзнаят колко нищожни са шансовете им без чужда подкрепа. Сътрудничеството ще им се стори най-разумното решение.
— Защото ти ще си издал на „ХОТЕ“ същността на технологията им?
Усмивката на Граф се прокрадна тънка и бяла като тения.
— Това е, както споменах, перфектният брак.
— Искаш да кажеш „перфектният брак по принуда“?
— Наричай го, както ти харесва. Щом съчетаем технологиите на „ХОТЕ“ и „Патфайндър“, ще си осигурим поръчки за GPS-и от всички големи охранителни фирми в западното полукълбо. Както и в източното… Струва си човек да приложи леко манипулативна стратегия, нали?
— И в плановете ви фигурира точката аз да ти осигуря поста в „Патфайндър“?
— Признай, че кандидатурата ми е много силна.
Застанал до долната част на леглото, с гръб към вратата, Клас Граф държеше пистолета на височината на кръста си.
— Искахме обаче да бъдем сто процента сигурни в назначението ми. Бързо разбрахме с кои фирми за подбор на кадри са се свързали „Патфайндър“ и направихме малко проучвания. Оказа се, че ти си човек със сериозна репутация, Роджър Браун. Щом препоръчаш някой кандидат, назначават него. Направо си рекордьор. Затова държахме всичко да мине през теб.
— Поласкан съм. Но защо просто не се свърза с „Патфайндър“? Защо не им каза, че длъжността те интересува.
— Роджър, какви ги говориш! Та аз съм бивш директор на компанията, символизираща големия лош хищен вълк, забрави ли? Ако бях отишъл директно при тях, веднага щях да задействам всички предупредителни аларми. Трябваше не аз да ги потърся, а някой „да ме намери“. Например ловец на глави. И да ме убеди да кандидатствам. Само така щеше да изглежда достоверно, че постъпвам на работа в „Патфайндър“ без задни намерения.
— Разбирам. Но защо използва Диана? Защо просто не се свърза с мен?
— Не се преструвай на глупак, Роджър. Ако сам се бях предложил, веднага щеше да се усъмниш и нямаше да ме докоснеш дори с ръкавица.
Беше прав: наистина се правех на глупак. Истинският глупак обаче беше той: глупав и горд от гениалните си алчни планове, Граф не съумяваше да устои на изкушението да се изфука с тях въпреки опасността проклетата врата да се отвори и в стаята да влезе човек от персонала. Очаквах това всеки миг, нали все пак се намирах в болница!
— Грешиш, като смяташ, че в работата си се ръководя от благородни мотиви, Клас — отвърнах и си помислих: по принцип човек не екзекутира хора, към които се обръща на малко име. — Препоръчвам работата да получи кандидатът с най-големи шансове, а не непременно онзи с най-ценните качества за въпросната фирма.
— И все пак — намръщи се Граф. — Дори ловец на глави като теб не е съвсем безскрупулен, нали?
— Доколкото разбирам, не познаваш хората от моя бранш. Не биваше да намесваш Диана.
— Ами? — Граф явно се забавляваше.
— Как я подмами?
— Наистина ли искаш да знаеш, Роджър? — повдигна леко пистолета. На около метър. Между очите ми ли ще се прицели?
— Умирам да разбера, Клас.
— Както желаеш.
Свали пистолета.
— Отбих се няколко пъти в галерията ѝ. Купих две-три картини по нейна препоръка. Поканих я на кафе. Разговаряхме на всякакви теми, дори за интимни неща, както могат да разговарят единствено напълно непознати хора. Обсъдихме проблемите в семейните отношения…
— Обсъждали сте брака ни? — изплъзна се от устата ми.
— Иска ли питане. Та аз съм разведен и подхождам с разбиране към чуждите брачни неволи. Например напълно разбирам защо красива, зряла и плодовита жена като Диана не приема мисълта, че съпругът ѝ отказва да имат деца. И се измъчва, задето я е убедил да направи аборт, понеже плодът имал синдрома на Даун — Клас Граф се усмихна широко като О на люлеещия се стол. — Особено като вземем предвид, че просто обожавам децата.
Кръвта и разумът напуснаха главата ми и оставиха една-единствена мисъл: искам да убия този мъж.
— Нима… си ѝ казал, че искаш да имаш деца?
— Не, казах ѝ, че искам да имам деца от нея — тихо ме поправи Граф.
Напрегнах всички сили, за да овладея гласа си:
— Диана никога не би ме напуснала заради някакъв мошеник като…
— Заведох я в апартамента ми и ѝ показах така наречената картина на Рубенс.