— Така наречената…? — обърках се аз.
— Да, картината не е истинска, разбира се. Представлява сполучлива стара репродукция от времето на Рубенс. Немците дълго са я смятали за оригинал. Баба ми я показа още докато живеех при нея. Съжалявам, че ви излъгах.
Новината вероятно би трябвало да ме разтърси, но се чувствах емоционално опустошен и я приех равнодушно. Същевременно съобразих, че Граф несъмнено е разбрал за подмяната.
— Така или иначе, репродукцията си свърши работата — продължи Граф. — Когато Диана видя творбата, която все още смята за произведение на Рубенс, веднага стигна до заключението, че не само искам да имаме дете, но и съм в състояние да осигуря всичко необходимо и на нея, и на него. Накратко: мога да ѝ дам живота, за който мечтае.
— И тя…
— Тя, разбира се, се съгласи да съдейства на бъдещия си съпруг да получи директорски пост, защото освен голяма заплата, ще му донесе и всеобщо уважение.
— Да не би да ми казваш, че… онази вечер в галерията… е била театър от началото до края?
— Точно така. Като изключим, че не стигнахме до желания край. Диана ми се обади и ми съобщи, че си решил да препоръчаш друг кандидат — той забели театрално иронично очи. — Представяш ли си какъв шок изпитах, Роджър? Какво разочарование? Какъв гняв? Просто недоумявах защо не ме харесваш. Кажи ми, Роджър, какво имаш против мен? Какво съм ти сторил?
Преглътнах. Струваше ми се необяснимо спокоен, все едно разполага с цялото време на света, за да ми тегли куршума в черепа, в сърцето или в която част на тялото е решил.
— Прекалено си дребен — обясних.
— Моля?
— Значи си накарал Диана да постави гумената топка с курацит в колата ми? Идеята е била да ме отрови, преди да успея да напиша препоръката и да те зачеркна?
— Курацит? — смръщи вежди Граф. — Интересно? Убеден си, че съпругата ти е склонна да извърши убийство заради едно дете и малко пари? Доколкото я познавам, си прав. Но аз не я помолих да те убива. Гумената топка съдържаше смес от кеталар и дормикум — анестетик с мигновено действие. Доста силен е и наистина не е съвсем безвреден. Планът беше да те упоим, когато се качиш в колата си сутринта, а Диана да те закара на уреченото място.
— А именно?
— В една вила, която наех. Прилича на онази, където се надявах да те намеря снощи. Само че собственикът ѝ е по-симпатичен и не проявява такова любопитство.
— И там щяхте да ме…
— … да те убедим.
— Как?
— Знаеш. Да те изкушим с нещо. Да те заплашим, ако е необходимо.
— Да ме измъчвате?
— Мъченията си имат своята забавна страна, но първо, мразя да причинявам физическа болка на друг човек. Второ, след определен етап изтезанията са неефективни, макар хората да не го осъзнават. Нямахме намерение да те измъчваме много. Само колкото е нужно, за да предвкусиш какво следва и да събудим подсъзнателния страх от болката, който всеки носи у себе си. Именно страхът, а не болката ни прави отстъпчиви. Затова при разпита целенасоченият професионалист трябва да се задоволява с леки мъчения, въздействащи по-скоро на асоциативно ниво… — Граф се ухили. — Поне според наръчника на ЦРУ. Той май е по-добър от модела на ФБР, който използваш. Съгласен ли си, Роджър?
Потта се стичаше под превръзката на врата ми.
— И какво целеше?
— Да напишеш и подпишеш препоръка за мен. Дори щяхме да я сложим в плик и да я изпратим по пощата вместо теб.
— Ами ако откажех? Щяхте ли да продължите да ме измъчвате?
— Роджър, ние не сме чудовища. Ако откажеше, щяхме само да те задържим във вилата, докато „Алфа“ възложи изготвянето на препоръката на друг твой колега. Очаквахме да те замести Фердинанд, нали така му е името?
— Ферди, да — кимнах мрачно аз.
— Точно така. Той ми се стори много позитивно настроен. Също като председателя на борда на директорите и началника на отдел „Информация“. Ти нямаш ли същото впечатление, Роджър? Не си ли съгласен с мен, че единствено можеше да ме спре негативна оценка на качествата ми и то от самия Роджър Браун? Както сам разбираш, не се налагаше да те нараняваме физически.
— Лъжеш.
— Така ли?
— Изобщо не си възнамерявал да ми пощадиш живота. Защо ти е да ме пускаш? Държал си ме като заложник, значи рискуваш да те издам на полицията.
— Щях да ти отправя доста съблазнително предложение. Животът ти срещу доживотно мълчание.
— Отхвърлените съпрузи не са благонадеждни бизнес партньори, Граф. Знаеш го отлично.
Граф потърка дулото на пистолета о брадичката си.
— Правилно. Така си е. Сигурно щяхме да те убием. Но пред Диана представих плана другояче. И тя ми повярва.