— Между нас казано — продължи Сюндед и понижи глас, явно с цел да създаде впечатление, че ми съобщава нещо строго поверително, — ако се вярва на слуховете, смъртта на Синдре О не е голяма загуба. Ако вие не му бяхте светили маслото, някой друг щеше да го направи.
Едва потиснах прозявката си. Втора стъпка. Проявете съчувствие към заподозрения, като възстановите нормалния ход на беседата.
Мълчах, а Сюндед продължи:
— Имам добри новини. Ако признаете веднага, ще ви издействаме намаление на присъдата.
Ау, Конкретното обещание! Инбау, Рийд и Бъкли забраняват използването на тази тактика. Само отчаяните прибягват до подобен юридически капан. Мъжът пред мен наистина нямаше търпение да се махне от Хедмарк.
— Защо го направихте, Шикерюд?
Погледнах през страничния прозорец. Поле. Ферма. Поле. Ферма. Поле. Ручей. Поле. Прекрасно сънотворно.
— Е, Шикерюд?
Пръстите на Сюндед барабаняха по козметичната чанта.
— Лъжете — отсякох.
Барабаненето спря.
— Моля?
— Лъжете, Сюндед. Нямам представа кой е Синдре О, а вие не разполагате с никакви улики срещу мен.
Смехът му прозвуча като градинска косачка.
— Нямаме ли? Разкажете ни къде сте били през последните двайсет и четири часа. Ще ни направите ли тази услуга, Шикерюд?
— Може и да се съглася, ако първо вие ми обясните за какво става дума.
— Дай му да се разбере! — извика Пъпчивко. — Ендриде, дай му…
— Я млъквай — посече го Сюндед и се обърна към мен. — И защо да ви обясняваме, Шикерюд?
— Защото само така имате шанс да поговоря с вас. В противен случай ще си трая до появата на адвоката ми. Той живее в Осло — забелязах как усмивката на Сюндед се изпари и се ожесточих: — Ще пристигне най-рано утре, ако имаме късмет.
Сюндед наклони глава и ме изгледа с интереса на колекционер, който изучава насекомо и се пита дали да го пощади, за да си попълни сбирката, или да го стъпче.
— Добре тогава, Шикерюд. Всичко започна, когато полицаят до вас прие сигнал за изоставен трактор насред пътя. Намерихме го. На браната му ято гарги си бяха устроили обяд. Вече бяха излапали меките части от кучето. Собственикът на трактора Синдре О не ни отвори по обясними причини: намерихме го на люлеещия се стол, където сте го зарязали. В хамбара намерихме мерцедес с повреден двигател, регистриран на ваше име, Шикерюд. Накрая полицаите от Елверюм свързаха мъртвото куче с рутинен доклад от болницата за мъж в безсъзнание, целия в кал и ухапан от куче. Позвъниха и дежурната сестра им съобщи, че в джоба на припадналия намерили кредитна карта на името на Уве Шикерюд. И хоп — ето ни тук.
Кимнах. Знаех как са ме намерили те, но как, по дяволите, е успял да ме намери Граф? Въпросът се въртеше безплодно из заспалия ми мозък. Толкова заспал, че едва сега ми хрумна ужасяващата мисъл: ами ако Граф има връзки и в местната полиция? И някой се е погрижил Граф да изпревари полицаите и да пристигне преди тях в болницата? Не! Полицаите влязоха и ми спасиха живота. Грешка! Сюндед ме спаси — непосветеният следовател, изпратен от КРИПОС. Усетих пристъп на паническо главоболие при следващия възникнал въпрос: ако опасенията ми наистина се потвърдят, ще се чувствам ли в безопасност в затворническата килия? Изведнъж синхронизираното дишане на близнаците Монсен вече не ми се струваше успокоително. Всъщност вече всичко ме плашеше, сякаш не можех да вярвам на никого. На абсолютно никого. Освен евентуално на един човек. На непосветения. На мъжа с козметичната чанта. Трябваше да сваля картите на масата, да разкажа на Сюндед всичко, да се погрижа да ме закара в друг полицейски участък, защото този в Елверюм явно е корумпиран. В патрулната в момента пътуваше най-малко една къртица. Радиото отново изпращя.
— Кола нула едно, обади се.
Пъпчивко грабна микрофона.
— Кажи, Лисе.
— Пред „Бамсе пъб“ няма автовоз. Край.
Цялата истина, която се канех да разкажа на Сюндед, включваше и кражбите на картини, разбира се. Но как щях да ги убедя, че съм застрелял Уве при самоотбрана и смъртта му е плод на нещастен случай? Че по вина на Граф Уве се е намирал под въздействието на силна наркоза и не е осъзнавал какво прави?
— Стегни се, Лисе. Поразпитай наоколо. Няма как да скриеш осемнайсетметров автовоз в селото.
Женският глас отговори намусено:
— Според Карлсен трябва да го намериш, нали си полицай и ти се пада шурей. Край.