Зачаках. Часовникът отмерваше секундите. И ударите на сърцето ми: два в секунда.
Клас Граф прояви благоразумие, разбира се. Най-напред изчака да се увери, че съм сам. Въпреки това вече не ме смяташе за безопасен. Първо, очевидно бях замесен в изчезването на кучето му. Второ, вероятно се бе отбил при нея, бе видял трупа ѝ и вече знаеше, че съм способен на убийство.
Не го чух да отваря вратата. Не чух стъпките му. Той просто изникна пред мен изневиделица. Гласът му прозвуча меко, а усмивката изразяваше искрено съжаление:
— Извини ме, задето нахълтах така, Роджър.
Клас Граф беше облечен в черно: черни широки панталони, черни обувки, черно поло, черни ръкавици. На главата — черна вълнена шапка. Единствено сребристо-сивият „Глок“ се отличаваше от цялостната гама на облеклото му.
— Не се притеснявай. Време е за посещение — отвърнах.
Двайсет и втора глава
Ням филм
Начинът, по който мухите възприемат времето — например да виждат светкавично приближаващата ги длан като дълъг процес — се обяснява с факта, че информацията, постъпваща през фасетъчните им очи, ги захранва с огромно количество данни. С други думи, природата е снабдила мухите с необикновено ефективен процесор.
Няколко секунди в стаята цареше пълна тишина. Не съм в състояние да определя точно колко секунди продължи. Бях муха, а дланта летеше към мен. Пистолетът на Уве Шикерюд сочеше към гърдите ми. Погледът на Клас Граф — към лъсналия ми череп.
— Аха — най-сетне отрони той.
Тази дума съдържаше всичко: как хората са успели да покорят земята, да подчинят стихиите, да убиват същества, които ни превъзхождат по бързина и сила. Накратко, тя изразяваше капацитета на нашия процесор. Това „аха“ на Клас Граф увенчаваше поток от размисли, търсене и отсяване на хипотези и неизбежна дедукция, водеща до единствения възможен извод:
— Обръснал си косата си, Роджър.
Клас Граф беше — както споменах и по-рано — интелигентен мъж. Той, разбира се, не просто установи баналния факт, че нямам коса. Съобрази и кога, къде и защо се е случило. Така сложи край на объркването си, намери отговор на всичките си въпроси.
— В катастрофиралата кола — прибави той.
Не ме питаше, сам стигна до това заключение. Кимнах. Той се настани на стола и го издърпа към стената, без да отмества дулото на пистолета и на сантиметър от мишената.
— А после? Остави косата в един от труповете, така ли?
Бръкнах с лявата си ръка в джоба на якето.
— Не мърдай! — изкрещя той, а пръстът му натисна леко спусъка.
Нямаше еректирал ударник. „Глок“ 17. Дамски пистолет.
— Това е лявата ми ръка — поясних.
— Добре, извади я бавно.
Подчиних се и хвърлих плика с косата си върху масата. Граф кимна леко, без да отлепя очи от мен.
— Значи си се усетил, че предавателите се намират в косата ти и тя ги е сложила по моя молба. Затова я уби, нали?
— Възприемаш ли смъртта ѝ като загуба, Клас? — на свой ред попитах аз и се облегнах.
Сърцето ми блъскаше в гърдите, но усещах странно хладнокръвие в мига на сбогуването. Плътта се страхуваше от смъртта, а духът запази спокойствие. Той не отговори.
— Или Диана е била просто… как се изрази ти… средство да постигнеш целта си? Необходим разход, за да се сдобиеш с приходи?
— Защо искаш да го знаеш, Роджър?
— Защото ми е интересно дали хора като теб съществуват наистина, или са само измислица.
— Хора като мен?
— Неспособни да обичат.
— Ако искаш да получиш отговор на въпроса си, просто се погледни в огледалото, Роджър — разсмя се той.
— Обичах един човек.
— Преструвал си се, че я обичаш. Как ще докажеш, че наистина си изпитвал чувства? Лично аз виждам само доказателства в полза на противното: отказал си на Диана единственото, което е искала освен теб: дете.
— Напротив, съгласих се.
— Значи си променил решението си? — разсмя се отново той. — И кога? Кога се превърна в покаялия се съпруг? Когато откри, че тя се чука с друг?
— Вярвам в покаянието — промълвих. — В покаянието и в прошката.
— Вече е твърде късно. Диана не получи нито прошката ти, нито децата ти.
— Нито твоите.
— Никога не съм възнамерявал да имам деца с нея, Роджър.
— Дори и да си искал, няма как да ѝ го направиш, нали?
— Напротив. Да не ме смяташ за импотентен?
Изстреля отговора си веднага. Единствено мухите биха доловили колебанието, траяло една наносекунда. Поех си въздух.