Од Г. Дюбвад сгъсти патоса:
— И за капак на всичко в центъра на събитията се намира световноизвестна картина: „Залавянето на калидонския глиган“ на Петер Паул Рубенс. Творбата изчезнала по време на Втората световна война и се смяташе за изгубена, но преди четири седмици я намериха в… — Дюбвад нямаше търпение да съобщи къде и заекна — в… е-е-един клозет!
След това въведение Од Г. Дюбвад се принуди да кацне малко, преди да продължи полета си.
— При нас в студиото сме поканили гост, който ще ни помогне да обобщим случая Граф. Бреде Спере…
Направи кратка пауза — уговорения знак с оператора, който трябваше да превключи на втора камера. На екрана се появи единственият гост в студиото — висок рус хубавец — в средноблизък план. Гостът имаше твърде скъп костюм за държавен служител. Върху разкопчаната на гърдите му риза блестяха седефени копчета. За облеклото му вероятно отговаряше стилистът на „ELLE“, когото Спере чукаше при пълна — или почти пълна — дискретност. Няма никаква опасност женската аудитория да превключи на друг канал, помислих си аз.
— Вие оглавявахте разследването на КРИПОС. Имате близо петнайсетгодишен професионален опит зад гърба си. Сблъсквали ли сте се с нещо подобно?
— Всеки случай е различен — отвърна Бреде Спере с непринудена самоувереност.
Не беше нужно да си ясновидец, за да се досетиш, че след предаването феновете му щяха да наводнят телефона му със съобщения: самотни майки, които живеят в околностите на Осло, имат собствен автомобил и много свободно време през следващата седмица, щяха да питат дали е обвързан и иска да излезе на чаша кафе с интересна компания; щяха да му пишат и млади момчета с предпочитания към по-улегнали мъже. А някои щяха да прескочат всички увертюри и направо да му изпратят снимка, на която се харесват: с чаровна усмивка, нова прическа, хубави дрехи и добре подбрано деколте. Сигурно на някои снимки дори нямаше да има лице. На други — дрехи.
— Но за всички ни е ясно, че не всеки ден разследваме осем убийства — продължи Спере.
Понеже се изрази малко лековато за случая, побърза да добави:
— Това е прецедент и тук, и в други страни, с които обикновено се сравняваме.
— Бреде Спере — Дюбвад винаги се стараеше да повтаря имената на гостите си, та зрителите да ги запомнят, — този случай получи силен международен отзвук. Освен убийството на осмина души интерес събуди и фактът, че ключова роля в престъплението играе световноизвестна картина, нали?
— Е, да, картина, известна сред ценителите на изкуството.
— Според мен съвсем спокойно можем да я наречем световноизвестна! — възкликна Од Г. Дюбвад и се помъчи да улови погледа на Бреде Спере, вероятно за да му напомни какво са се разбрали преди началото на предаването: да действаме като тандем, като двама съотборници с общата цел да разкажат на зрителите невероятна история.
Думите на Спере подронваха славата на картината и така ощетяваха сензационната стойност на историята.
— И все пак вероятно картината на Рубенс е била в центъра на вниманието на служителите от КРИПОС, които трябваше да наредят пъзела без свидетелски показания и наличието на оцелели. Прав ли съм, Спере?
— Напълно.
— Утре ще представите окончателния доклад от разследването, но бихте ли разказали на зрителите какво всъщност представлява случаят Граф? Моля ви да обрисувате хода на събитията от игла до конец.
Бреде Спере кимна. Но вместо да започне да говори, вдигна чашата с вода и отпи. Г. Дюбвад се усмихна широко в десния ъгъл на кадъра. Не беше изключено двамата да се разбрали предварително да приложат този художествен похват и чрез преднамерената пауза да подразнят любопитството на зрителите, да ги накарат да седнат на ръба на канапето и да се вторачат в екрана с широко отворени очи и уши. Или пък Спере реши да поеме режисурата в свои ръце. Полицаят остави чашата и си пое дъх.
— Преди да ме преместят в КРИПОС, работех в Отдела за борба с кражбите, както сигурно знаете. Занимавах се с разследване на зачестилите през последните години случаи на кражби на картини. Почеркът подсказваше, че в Осло върлува организирана престъпна група. Още тогава държахме на прицел охранителната фирма „Триполис“, защото собствениците на повечето ограбени жилища са техни клиенти. Сега знаем, че единственият служител, който стои зад кражбите, е работел именно в „Триполис“. Уве Шикерюд е разполагал с достъп до ключовете за жилищата и е можел да изключва алармите. Явно е намерил начин да изтрива докладите за повредите в системата. Предполагаме, че Шикерюд е извършил повечето грабежи. Имал е обаче нужда от човек с връзки в артистичните среди, който да общува с други ценители в Осло и да му предоставя информация къде какви картини има.