— Ами… да.
Някой натисна копче върху пулта в апаратната и на монитора, който показва какво се излъчва на хилядите телевизионни приемници, Од Г. Дюбвад кимна бавно, докато гледаше Спере със заучена смесица от отвращение и сериозност. Водещият изчака зрителите да асимилират информацията. Една, две, три секунди. Равняват се на три телевизионни години. Операторът сигурно се изприщи. Од Г. Дюбвад най-сетне реши да сложи край на мълчанието:
— Откъде знаете, че го е убил Граф?
— Разполагаме с веществени доказателства. Намерихме гаротата в джоба на якето на Граф. А по нея — кръв на Синдре О и частици от кожата на Граф.
— И знаете, че и Граф, и Шикерюд са се намирали в стаята на Синдре О в часа на убийството?
— Да.
— Откъде сте толкова сигурни? Разполагате ли с други веществени доказателства?
— Да — Спере се размърда неспокойно на стола.
— Какви по-точно?
Бреде Спете се прокашля и хвърли бърз поглед на Дюбвад. Навярно двамата бяха обсъждали този въпрос преди началото на предаването. Спере вероятно бе помолил водещия да прескочат подробностите, но Дюбвад бе настоял да ги споменат, за да придадат допълнителна достоверност на историята. Спере реши да отговори:
— Намерихме следи върху и около трупа на Синдре О. Следи от екскременти.
— Какви екскременти? — прекъсна го Дюбвад. — Човешки ли?
— Да. Изпратихме ги за ДНК-анализ. Съвпадат с ДНК-профила на Уве Шикерюд. Но част от екскрементите бяха на Клас Граф.
Дюбвад разпери ръце.
— Какво е станало между тези двама души, Спере?
— Няма как да знаем в подробности, разбира се, но по всичко личи, че Граф и Шикерюд са… — пое си дъх — … се мазали със собствените изпражнения. Някои хора го правят.
— С други думи, говорим, за сериозно болни индивиди.
— Както споменах, били са под въздействието на силни наркотици. Но, да. Безспорно не са… ъъъ… съвсем нормални.
— Защото извращенията не свършват дотук, нали?
— Така е.
Спере млъкна, когато Дюбвад вдигна предупредително показалец — знак към следователя да направи кратка пауза, за да даде възможност на зрителите да смелят информацията и ефектът от следващите разкрития да бъде още по-силен. Спере продължи:
— Уве Шикерюд е решил, вероятно поради състоянието си, да си поиграе на садистична игра с кучето на Клас Граф. Нанизал го върху зъбите на брана, прикачена за трактор. Но кучето, участвало в боеве, го захапало за врата в разгара на схватката. После Шикерюд потеглил с трактора и кучето, както било увиснало на браната. Бил толкова друсан, че не можел дори да кара по права линия. Спрял го шофьор на лек автомобил. Човекът, в пълно неведение с кого си има работа, постъпил както повелява дългът на всеки съвестен гражданин: качил ранения Шикерюд в колата си и го закарал в болницата.
— Какъв контраст в… човешкия морал — възкликна Дюбвад.
— Звучи съвсем точно. Въпросният шофьор ни разказа в какво състояние е намерил Шикерюд: целия омазан в изпражнения. Помислил си, че Шикерюд е паднал в яма с тор, но санитарите от болницата, измили Шикерюд, бяха категорични: изпражненията са човешки, не животински. Те имат опит с… с…
— Как са постъпили в болницата с Шикерюд?
— Приели са го в безсъзнание, но са го измили, превързали са раната и са го положили в болнично легло.
— Там ли са открили следи от наркотици в кръвта му?
— Не, направили са му изследвания, но когато разследването напредна, пробите вече бяха унищожени според правилата в болницата. Наличието на наркотици в кръвта му се установи при аутопсията.
— Добре, но нека се върнем малко по-назад. Намираме се в следната ситуация: Шикерюд е в болницата, а Граф е още в къщата на О. Какво се е случило след това?
— Понеже Шикерюд не се върнал, Клас Граф очаквал неприятности. Разбрал за изчезването на трактора, докарал колата си и тръгнал с нея из района да търси съучастника си. Вероятно е имал полицейско радио в колата и е разбрал, че полицията е намерила трактора, а на зазоряване и трупа на Синдре О.
— Точно така. И Граф се е почувствал натясно. Не е знаел къде е партньорът му, полицията е намерила трупа на О, фермата се е превърнала в местопрестъпление, а огледът би могъл да отведе следователите до откраднатата картина на Рубенс. Какво си е мислел Граф в онзи миг?
Спере се поколеба. Защо? В полицейските доклади следователите избягват да описват мислите на хората, а се придържат към доказуемите действия и думи. Най-много да си позволят да опишат мисли, които хората са споделили. В аферата „Граф“ полицията не разполагаше с никакви показания. От друга страна обаче, Спере осъзнаваше необходимостта да направи предположение, да даде своя принос за възстановката на историята, за да… за да… Не смееше да потърси причината, защото знаеше къде ще го отведат разсъжденията му. А именно: харесваше му медиите да му звънят за коментари, да го питат за разяснения; обичаше минувачите да му кимат одобрително по улицата, а феновете да му пращат съобщения със снимки. Ако Спере престане да им дава информация, и те ще спрат да го търсят. И до какво се свежда цялата работа? До въпроса кое да предпочете: професионализъм или медийно внимание; уважение или популярност?