— За какво си мислиш?
— За онази нощ — придърпах завивката. — Нали Граф дойде тук. Лежали сте в същото легло, където лежим сега с теб.
— Е, и? А ти си спал до труп.
Досега се въздържах, но въпросът напираше на устните ми:
— Правихте ли секс?
— Издържа много време, скъпи — засмя се тихо тя.
— Правихте ли?
— Нека го кажа така: капките дормикум, останали в гуменото топче, които изцедих в питието му за добре дошъл, подействаха по-бързо, отколкото очаквах. Докато се освежа и се върна при него, вече спеше като дете. А на следващата сутрин…
— Оттеглям въпроса — избързах аз.
Диана се засмя и ме погали по корема.
— На следващата сутрин беше съвсем бодър. Не заради мен, а заради телефонното обаждане, което го събуди.
— Моето предупреждение.
— Да. Облече се и излезе веднага.
— Къде държеше пистолета?
— В джоба на якето си.
— Той провери ли го, преди да тръгне?
— Не знам. Нямаше как да забележи разлика, защото оръжието тежеше пак толкова. Смених само най-горните три патрона в пълнителя.
— Да, но върху халосните патрони, които ти дадох, имаше изписана с червено латинската буква „В“.
— Ако е проверил, вероятно си е помислил, че е съкращение от „butt“, задник.
Смехът на двама души изпълни стаята. Слушах го с удоволствие. Ако всичко протече безпроблемно и тестът наистина отчита правилно, не след дълго стаята ще се изпълни със смеха на трима. А той ще измести другия звук, ехото, което още ме буди посред нощ: още чувам изстрелите на Граф, виждам дима от дулото на пистолета му и си спомням как, макар и за частица от секундата, ми мина през ума, че Диана не е подменила патроните с халосни и пак е минала на страната на Граф. Преследва ме ехото, дрънченето на гилзите върху паркета, осеян отпреди със стари гилзи от бойни и халосни патрони, изстреляни по различно време. Бяха толкова много, че полицаите нямаше как да ги отсеят, дори да се съмняваха дали записът отразява реалния ход на събитията.
— Страхуваше ли се? — попита Диана.
— От какво?
— Така и не ми разказа как си се почувствал. А на кадрите от записа те няма…
— Кадр… — отдръпнах се, за да огледам по-добре лицето ѝ. — Да не си гледала записа в интернет?
Тя не отговори. Все още не знаех толкова много неща за тази жена. Вероятно цял живот ще си остане загадка за мен.
— Да. Страхувах се.
— От какво? Нали знаеше, че в пистолета му няма…
— Само първите три патрона бяха халосни. Трябваше да го предизвикам да ги изстреля, защото в противен случай криминалистите щяха да открият неизползвани халосни патрони в пълнителя и да схванат постановката, нали? Съществуваше опасността Граф да е проверил предварително пълнителя или да има неизвестен за мен съучастник.
Млъкнах.
— Страхуваше ли се за нещо друго? — тихо попита Диана.
Знаех, че и тя мисли за същото, за което и аз.
— Да. Страхувах се за още нещо — обърнах се към нея.
Учестеното ѝ дихание ме лъхна като топла вълна по лицето.
— Боях се да не те убие през нощта. Граф изобщо не възнамеряваше да се жени за теб, а ти представляваше опасен свидетел. Осъзнавах, че рискувам живота ти, като те използвам за примамка.
— През цялото време чувствах каква опасност ме грози, скъпи — прошепна тя. — Затова още на вратата му дадох питието и не го събудих, докато не му звънна телефонът. Знаех, че след като чуе гласа на призрака от телефона, веднага ще се махне. А и смених първите три патрона в пистолета му, нали?
— Да.
Както споменах и по-рано, Диана не е от жените в обтегнати отношения с простите числа и логиката.
Тя погали корема ми.
— Освен това оценявам високо факта, че нарочно ме постави в смъртна опасност…
— Как така?
Плъзна ръка към члена ми. Обгърна топките ми, претегли ги и внимателно ги стисна.
— Балансът е много съществена част от всички работещи хармонични взаимоотношения — продължи Диана. — Баланс на дълга, на срама, на гузната съвест.
Предъвквах думите ѝ, опитах се да ги смеля, да подтикна мозъка си да асимилира тази доста оскъдна храна.
— Да не би да искаш да кажеш… — подхванах аз, но спрях. После започнах отначало: — Да не искаш да кажеш, че си се подложила на смъртна опасност, защото е трябвало да ми се…
— … да ти се реванширам за злодеянието си. Както „Галерия Е“ беше справедлива цена, която трябваше да платиш заради аборта.
— Отдавна ли си разсъждавала по този въпрос?
— Да, разбира се. И ти си го обмислял неведнъж.
— Така е. Покаяние…