— То полицията ще ни изслуша и ще скръсти ръце — прекъснах го аз.
— Иди тогава при твоя консул! Нали има тук такъв.
— И през ум не ми минава. С работа, която мога да уредя сам, на други не досаждам. Спусни сега въжето, защото трябва да изтеглим нашия повереник!
Бен Нил уви въжето под мишниците си и скоро стоеше до нас. Сега, когато повече не можеше да се съмнява в своето спасение, той се отпусна отново на колене, за да се помоли. Слънцето жарко печеше, ала въпреки туй въздухът ни се струваше чудно свеж и уханен. Сега ми се искаше да видя как изглеждат нещата горе при шахтата. Та оставих Бен Нил, който трябваше да се щади повече от нас, да седи долу и се качих със Селим на хълма. Входът стоеше отворен, а следите не бяха заличени.
— От това може да ти стане ясно, че си ги прогонил. Те са стояли тук на стража и ние сигурно щяхме да ги пипнем, ако не беше се държал толкова шумно. Хайде да се спускаме!
— Искаш да слезеш пак долу? Ефенди, не си играй с Джехеннема! Веднъж му се изплъзна, ама втори път той няма да те изтърве от лапите си.
— Не бъди загубен! Забеляза ли долу в кладенеца някаква следа от Джехеннема?
— Нещо повече от следа. Аз чух всички шейтани и видях пламъците на Вечното проклятие.
— Тогава остани тук. И без това повече ще ми пречиш, отколкото помагаш.
Селим поиска да ме задържи, ала аз пропълзях през входа, запалих вътре една факла и се вмъкнах после в шахтата. След първите двадесет стапенки стигнах до страничните галерии. Те си стояха отворени, но шахтата беше препречена. Върху нея лежеше голям куп кирпичени тухли, толкова голям, че изцяло покриваше плочата над отвора. Този товар не можеше да бъде повдигнат отдолу от човек. Пропълзях и в двете странични галерии. Те не бяха дълги и очевидно бяха служили само за снабдяване с въздух. В едната се намираха малките лампи, за които беше споменал Бен Нил. Стъпках ги и после се върнах на горния свят.
Когато стигнахме долу пак при Бен Нил, той стана от земята.
— Ефенди, току-що дадох оброк на Аллах, че няма да отдъхна, преди да съм отмъстил на Абу ел Барак, муца’бира и факира. Твоята вяра разрешава ли отмъщение?
— Не. Отмъщението е Божие дело. Но всяко злодеяние трябва да бъде наказано и дълг на всеки човек е да обезвреди престъпника, за да не може да върши повече злини.
— Значи ти искаш да накажеш тези тримата?
— Не аз лично, защото не съм техен съдник. А и няма да направя сега никакво донесение, понеже знам, че това ще донесе на работата повече вреда, отколкото полза. Може да се очаква даже, че злосторниците ще бъдат предупредени.
— Че какво са каниш иначе да правиш?
— Да си държа очите отворени. Попадне ли ми някой от тях в ръцете, ще съобщя тогава вече за него и няма да се успокоя, додето не бъде наказан.
— Няма да съобщиш за него, защото преди туй може да стане така, че ножът ми да му види сметката. Най-лошият от тях е тоя лицемер Абд Асл, когото всеки, който го познава, счита за най-благочестивия човек. А пък той е един шейтан в земен образ.
— Абд Асл? — удивих се аз. — Кого имаш предвид?
— Ами факира. Не знаеше ли името му?
— Чул го бях, но не знаех, че е неговото.
— Е, факирът се казва Абд Асл.
— Известно ли ти е също името Ибн Асл?
Запитаният ме погледна изпитателно.
— Сигурно ми задаваш този въпрос, защото мислиш за дахабийето, към чийто екипаж принадлежах?
— Не. Дали си бил моряк на робски кораб, или на някакъв друг, това ми е безразлично.
— Значи не ме презираш?
— Не.
— Тогава ще ти призная, че името Ибн Асл ми е много добре известно.
— Мъжът сроден ли е с Абд Асл?
— Ибн Асл е син на стария и обикновено е наричан Ел Джазур.
— Благодаря ти. Ти ме доведе до вратата на тайната, чието разрешаване иначе много трудно щеше да ми се удаде. Бил ли си вече в Хартум?
— Дори често.
— Познаваш ли там някой си търговец на име Баряд ел Амин?
— Много добре.
— Що за човек е той?
— Считат го за почтен мъж и аз мисля, че той си заслужава добрата репутация.
— Радвам се да то чуя.
— Към Хартум ли се каниш да отидеш?
— Да.
— Ефенди, не се ли нуждаеш от слуга? Вземи ме със себе си! Аз, наистина, съм беден, но ти няма да ми плащаш нищо. Само храна ще ми даваш.
— Добре, ти ми харесваш и ще те взема със себе си. Понеже си моряк, вероятно ще ми е възможно там да ти намеря едно добро място.
— Ще го приема с радост и ти няма да се пишманиш, че си препоръчал един недостоен човек. Кога потегляш?
— Още не е уточнено. Чакам един спътник.
— А ако пристигне още днес? В такъв случай няма да мога да дойда с теб, защото имам да се погрижа за нещо много належащо.