— Аз също не мога да тръгна, понеже днес трябва непременно да отскоча и до Маабдех, където се надявам да срещна факира Абд Асл.
— И аз, та тъкмо това е належащото, за което ми се ще да се погрижа. Аз искам да му отмъстя.
— Предостави това на мен!
— Не, ефенди! Ти искаш да го имаш, аз — също. Ние имаме равни права и който от двама ни пръв се добере до него, другият ще трябва да му отстъпи.
— Как може да искаш да си отмъстиш! Та ти нямаш нито даже нож у себе си!
— Абд Асл ми го взе под някакъв претекст, за да нямам там долу в кладенеца никакъв инструмент. Но аз се надявам, че ти, ако вече съм станал твой слуга, ще ми заемеш един.
Младият мъж ми правеше добро впечатление. Той говореше скромно и все пак решително. Лицето му имаше най-честните черти, които човек можеше да си представи у един египтянин. И тъй като познаваше поречието на Нил, сигурно щеше да ми е от полза.
Между другото някои неща, които преди туй ми бяха тъмни, сега ми се изясниха. Хлапакът, дошъл да ме подбере, и старият градинар, когото срещнах, ми се бяха подиграли. Те, изглежда, са знаели какво се възнамерява спрямо мен. Факирът беше назовал пред мен собственото си име й това на своя син. Той ми беше съобщил, че тоя Ибн Асл ел Джазур сега бил най-прочутият ловец на роби и на водача Бен Васак от Маабдех изиграл някакъв лош номер, това разкритие можеше да ми направи само в пристъп на самомнителна самоувереност и навярно най-вече защото беше убеден, че няма да мога и думица да издрънкам, тъй като бях обречен на смърт.
Потеглихме обратно към града. Заради Бен Нил трябваше да вървим бавно и ето как мина доста повече от час, преди да стигнем първите къщи. Там го попитах дали умее да борави с оръжия.
— Да — отговори младежът просто.
— А как стоят нещата с куража ти?
— Постави ме на изпитание, ефенди!
— Дали ще го издържиш? — обади се тогава Селим. — Ей така на някои си мислят, че притежават кураж, а това не е вярно. Погледни мен! Аз съм героят на моето племе, най-дръзкият сред безогледно дръзките…
— Ти толкова много говориш за племето си, ама така и още не си го назовал това племе — подпитах аз.
— Тогава слушай и се диви. Аз съм син на най-сияйното от всички племена на земята. Имам предвид бени фесарах.
— Там горе в Кордофан?
— Да, оттам съм родом.
— Защо си напуснал племето си?
— Защото то не води вече войни. Един герой като мене иска да се бие и да гледа кръв. И понеже това го нямаше, заминах.
— И къде всъщност си воювал?
— Къде ли не. Обходил съм всички страни на земното кълбо и съм се бил с всякакви диви животни и хора. Нека сега тоя Бен Нил каже той към кое племе принадлежи.
— Аз съм бедуин от улед Али — отговори младежът.
— И с кого си се бил?
— Още с никого.
— Значи в сравнение с мен ти си само един плъх на вятъра би трябвало да коленичиш пред мен в прахта. Но аз ще проявя великодушие и ще направя от теб герой.
— А аз — вметнах усмихнато — ще му дам необходимите за тая цел оръжия. Елате с мен вътре!
Тъкмо минавахме край тюфекчийската чаршия и аз влязох с тях в един дюкян, където купих като подарък за Бен Нил един нож, два пищова и една кремъклийка. Преливайки от благодарност, той си овеси пушката, затъкна пищовите и ножа в колана и закрачи после до Селим горд като някой крал. Възнамерявах и нов тоалет да му закупя — някой евтин, наистина, ала за тая работа и утре имаше време, когато щях да си потърся един и за мен, тъй като облеклото ми беше доста пострадало. Особено зле му бе повлияло драпането по кладенеца.
В палата Селим отиде при управителя. Аз отведох Бен Нил при Исмаил Бен Калил и помолих гостоприемство за него. Когато разправих с няколко думи случилото се, набързо бе поднесено обилно ядене, с което двайсет човека можеха сито да се нахранят. Бен Нил успя да направи след четиридневния глад всичко, що беше в човешките възможности, а и на мен ми се услади храната. Докато се хранехме, мирашорът изпрати човек да постави лодката в изправност. Скоро дойде Селим, водейки черния ага със себе си. Първата дума на дебеланкото се отнасяше до мен.
— Ефенди, сега осъзнаваш ли най-сетне какво значи да се затъмни Месечината? Аз още първия ден се намерих в опасност, а днес и вие едвам сте се отървали.
— Забравяш, че твоята опасност ни донесе голяма полза — отвърнах — защото ако не беше се продънил, още щяхме да си киснем в бунара.
— Възможно е. Само че злосторниците сега ще трябва да бъдат наказани!
— Без съмнение.
— Чух от Селим, че искаш да отидеш до Маабдех, за да заловиш факира. По тая причина веднага дадох заповед да бъде попълнена една лодка с войници. Аз самият ще пътувам с тях, за да заловя убиеца.