— Тъй, и тая работа се свърши — рече солидният ядяч доволен и за мое успокоение добави: — Довечера ще има повече. А сега да отскочим пак до бирарията! Там ще направим по-добър мухабет, отколкото тук в самотната къща.
Аз предпочитах да остана, за да хвърля един поглед в книгите на починалия майор. Когато взех в ръка една от тях, Мурад Насър рече:
— Я остави! Какво могат да ползват тези книги теб, християнина, след като не са помогнали даже на душата на бинбашията по Моста на смъртта. Той бил извършил в похода към север големи жестокости, които по-късно обременили съвестта му. Ето защо в последните си години станал благочестив и завещал своето състояние на братството. Зарежи безполезните писаници и идвай с мен! Едно шише бира нимсавийе е по-добро от всичките духовни богатства на учените.
Бях принуден да се преклоня пред тази житейска мъдрост и го сторих — заради Пилзенската пивоварна — не неохотно. Вън стоеше Селим, домоуправителят. Той избърза пред нас да ни отвори вратата.
— Кара Бен Немзи ефенди е мой гост — заяви неговият господар. — Той ще живее при нас и ще изгони духа.
Селим зейна уста, тикна огромната гъжва към тила си и се вторачи като отнесен в мен. После, изглежда, си спомни своя дълг, разтвори шумно вратата и изхвърли горната част на тялото си в дълбок, ъгловат поклон.
— Право, много право! Ама как се кани да я свърши тая уйдурма?
— Чрез това, че ще я подхване по-умно от теб — сопна му се Мурад Насър.
Тогава Селим се изправи толкова рязко, сякаш тялото му се изстреля под въздействието на някаква пружинна сила, и каза докачен:
— Не носех ли аз вечер, па и през цялата нощ всичките си оръжия по себе си?
— Е, да, правеше го.
— Не изричах ли непрестанно свещената фатиха и сурата на битката?
— Не се и съмнявам.
— Значи съм сторил всичко, което един благочестив мюсюлманин може да направи срещу този зъл джин, и не бива да ми се отправя никакъв упрек. Аз съм умен и храбър. Хората ме причисляват към героите на моето племе и аз вече съм пролял толкова кръв, колкото вода има в Нил. Аз съм готов да изляза насреща на всички врагове във Всемира, ама трябва ли да се бия с един джин, през чието тяло куршумите минават, без да го ранят и чиято снага нито сабята ми, нито ножът ми могат да ръгнат, докато той се нуждае само от голата воля, за да ми извърти суратя към тила?
— Не, не бива да го правиш, защото човек не може нито да застреля, нито да намушка един дух. Аз съм доволен от теб.
— Право, много право! — извика героят на своето племе, като се сгъна в най-дълбокия си поклон и затвори после вратата.
— Голям чешит е тоя Селим! — рекох аз, когато продължихме пътя си. — От дълго ли е при теб?
— Не. Наех го едвам тук.
— С какво и къде се е занимавал по-рано?
— Дълго време Селим бил водач до пирамидите, но веднъж влязъл в крамола с един англичанин и това така го разгневило, че решил да си вади хляба по друг начин. Той изпълнява службата си при мен с голямо прилежание и аз не мога да се оплача от него.
— Ще те придружава ли до Хартум?
— Да. Аз го наех за това пътуване, понеже твърди, че много добре познавал местностите дотам.
— Тогава ти желая късмет. Ако той наистина е толкова голям герой, както се изкарва, ще те закриля от всички опасности и е съвсем ненужно да вземаш и мен.
— Да — поясни турчинът — Селим целия ден държи на устните си своята храброст и непобедимост. Ти тепърва ще го опознаеш. Неговата уста прелива от почит, а метаните, които ми прави денем, не можеш ги изброи. Но в куража му човек не бива да се съмнява, иначе той може даже и груб да стане. Аз също съм убеден, че когато се наложи, той ще се държи храбро.
— Хм-м! Хора, които разправят наляво-надясно за храбростта си, обикновено са страхливци. Аз често съм стигал до това познание.
— При Селим нещата определено са различни. Той ми разказа няколко свои преживелици, от което се подразбира, че притежава голям опит в боравенето с оръжия. Така зашлевил англичанина, когото преди малко ти споменах, че човекът останал като мъртъв да лежи на земята.
— Ти видя ли го?
— Е, не, зная го само от думите на Селим.
— В такъв случай приемам за вярно обратното. Англичанинът го е шамаросал и ето как му е минал меракът да бъде по-нататък разводач на чужденци. Ако беше така, както казва Селим, то щеше да е необходима само една дума от страна на английския консул, за да отнесе някое тежко наказание.