Али Фарид ми хвърли един поглед, от който ми стана ясно, че не схваща отговора ми.
— Не те разбирам ефенди. За да оставяме скрити, ние трябва да избягваме изворите и по тая причина камилите ни ще са принудени да жадуват. Сега се намираме на брега на Нил и ти трябва да се възползваш от възможността да напоиш порядъчно животното си.
— Тъкмо наопаки, ще го оставя порядъчно да жадува.
— Не е ли жестоко? Християнството не ти ли повелява да се грижиш за животните си?
— Моето учение е много по-хуманно спрямо животните от твоето. Но е по-добре една камила да пожадува, отколкото много хора да пострадат. Веднага щом узная какво смята да прави Мурад Насър, ще потеглим. Преди това обаче трябва да те попитам, как ще отидем при твоите хора, като имаш само една камила?
— Аз имам две — тази тук и една оставих със спънати крака. Не исках да показвам, че съм дошъл да те взема.
— Постъпил си умно. Къде се намира второто животно?
— Немного далеч оттук край брега на Нил. Човек може да стигне пеша дотам за половин час.
— Тогава яхвай камилата и язди нататък? Ще напоиш само твоята, моята — не. Аз ще дойда по-късно.
— Ама на теб не ти е известно мястото!
— Не е нужно да ми е известно. Има една водачка, която със сигурност ще ме доведе при теб — дирята ти.
— Нима наистина умееш толкова добре да четеш дири?
— За мен дирята е ясна колкото шрифтът на Корана за твоите очи.
— В такъв случай ще те послушам и ще се убедя дали действително ще ме намериш.
Али Фарид се върна на мястото, където лежеше предназначената за мен хеджин, възседна я и препусна. Тогава пристигнаха арабите, които Мурад Насър беше повикал, и тръгнаха към реката да напоят камилите си. От това разбрах, че ги е наел и веднага ще потегли, което за тях сигурно не беше приятно, понеже бяха свикнали да започват всяко пътуване следобед. Сега аз се запътих бавно към хана. При портата стоеше турчинът. Трябваше да мина непосредствено край него. Тогава той ми заговори грубо:
— Кучи син такъв, предател! Сега оставаш да си киснеш тук и Шейтана на глада къс по къс ще те излапа. Не стане ли това, видя ли те пак жив, аз ще те размажа!
Не обърнах внимание на думите и отидох в двора, когато поисках да мина край вратата, през която оня ме бе отвел при сестра си, чух гласа на Кумру да ми нашепва:
— Ефенди, остани тук, ама не се озъртай!
— Какво желаеш? — попитах, като й обърнах гръб и дадох вид, че съм потънал в съзерцание на хана.
— Видях те да идваш и се завтекох към вратата, за да поговоря още веднъж с теб. Моят брат ми разправи, че си бил пренебрегнал сестра ми.
— Не съм пренебрегнал Карамфила. Но аз съм християнин и като такъв съм враг на всеки роботърговец. Следователно съм длъжен да се разделя с Мурад Насър.
— Това много ме опечалява! Ти ми възвърна украшението на главата и аз възнамерявах да ти се отблагодаря. Сега това е невъзможно, но аз винаги ще си мисля за теб.
— Аз също с удоволствие ще си спомням за теб. Остани със здраве, о, Цвете на щастието, о, Отблясък на прелестта!
— Остани и ти със здраве, ефенди! Аз не ти се гневя.
Продължих към моята стая. Там седяха Селим и Бен Нил и отново спореха, както чух, за храбростта на дангалака. Съглеждайки ги, ми дойде на ум, че съм забравил да спомена на лейтенанта за тях двамата, съобщих им каквото сметнах за нужно да им кажа и те се зарадваха, че повече няма да си имат работа с турчина. Но заради тях аз се намериха леко затруднено положение. Как щяха да тръгнат с мен? В тази беда се сетих за шейх ел белед. Офицерът беше ходил при него и от това заключих, че той познава Рейс Ефендина. Когато влязох при него, той ме приветства, използвайки обръщението Кара Бен Немзи ефенди, за когото лейтенантът му бил говорил. Изложих му молбата си и той веднага прояви готовност да помогне.
— Ефенди, ти си приятел на емира и аз на драго сърце се поставям на услугите ти. Ездитни или товарни камили искаш?
— Животни за езда, но трябва да са добри и бързоноги.
— Те са много скъпи. В състояние ли си всъщност да ги платиш?
— Сумата за две ездитни камили наистина нямам у себе си.
— Значи искаш само да ги наемеш?
— За жалост и това не става. В такъв случай би трябвало да взема и притежателя им със себе си, а за моите намерения не се нуждая от чужд придружител.
— Това нищо не пречи. Та нали ги наемаш за Ахмед Абд ел Инсаф и аз ще гарантирам за теб и него. Даже не е нужно предварително да плащаш наема. Просто ще предадете животните на шейха в Абу Хаммед. Той ще ми ги прати, а когато емирът дойде един ден в Короско, аз ще му представя сметката.
— Ще ми е много приятно. Ама могат ли да се намерят всъщност толкова бързо добри ездитни камили? Тук има, както виждам, само няколко товарни животни и тях ги нае турчинът, с когото пристигнах.