Селският управник направи хитра физиономия.
— Ти си франк, наистина, но въпреки това може би знаеш кой е по-могъщ и от най-могъщия паша.
— Зная. Имаш предвид отворената ръка?
— Да, една широка ръка е способна на всичко.
Извадих от джоба няколко египетски талера. Когато му ги подадох, той ги грабна чевръсто и ги пъхна в джоба.
— Ефенди, ти си най-умният сред мъдреците, а сърцето ти прелива от състрадание. Ти все едно стоиш тук наместо емира, който бива бързо и добре обслужван. Заемачите не показват животните си, за да добият по-голяма кирия. Но ако дадеш на всеки собственик по един талер бакшиш, за късо време ще получиш две ездитни камили, които търчат също толкова бързо, както онази, с която дойде Али Фарид.
— На драго сърце ще им дам бакшиша.
— Тогава отивам веднага да говоря с мъжете и после ще ти доведем животните.
Той бързо се отдалечи, а аз се върнах в хана. Там турчинът се бе заел с товаренето на наетите от него камили. Върху една от тях бе наместена тахтеравана, женска носила, предназначена за Кумру. Две други носеха провизиите и меховете с вода. На други две пък бяха провесени по два коша, в които седнаха четирите слугини. Шеста, възседна турчинът, а на седмата се намести водачът, комуто принадлежаха камилите. Той даде знак за потегляне, като викна:
— Я шейх Абд ел Ка-а-дер!
Светецът на Кадирине е именно не само закрилникът на моряците, а също и на камиларите и водачите на керваните, които при всяко потегляне го призовават. Малкото шествие се раздвижи. Преди да мине през портата, турчинът се обърна още веднъж към мене:
— Ти ми отне Селим, гиди мундар такъв! Запомни каквото ти казах, видя ли те пак жив, ще те размажа!
Аз и сега предпочетох да не отговоря. Та нали знаех, че скоро ще ми се предостави по-добра възможност за тая цел. После почаках четвърт час и ето че шейх ел белед се зададе с двамина мъже, всеки от който водеше за юлара една ездитна камила. Почти се изплаших, като съгледах двете оседлани животни. Те не бяха обикновени ездитни камили и Рейс Ефендина сигурно трябваше да плати толкова висок наем, че не бих могъл да отговарям за него. Когато изрекох тези съмнения пред шейх ел белед, той отклони:
— Не си обременявай сърцето, ефенди! Ние няма да определяме сумата на наема, а емирът ще каже колко иска да даде. Той е пълномощник на хадифа и в действителност не е задължен да плаща. Ти сега само ще ми удостовериш писмено, че си получил тези камили от мен.
Дадох писменото потвърждение и платих два талера бакшиш. После се сбогувах с шейха и двамата мъже. Селим и Бен Нил се качиха на седлата. Аз им предадох багажа си, платих на ханджията, понеже турчинът — макар да бях негов гост и придружител — нищо не бе уредил от сметката и сетне напуснах гордо Короско пеша, докато моите слуги седяха царствено на великолепни животни.
Тъй като бях забелязал посоката, по която бе поел Али Фарид, не ми представляваше трудност да открия дирята му извън селището. Последвахме я. Първо тя се отклоняваше от Нил, но после водеше пак към него. Понеже крачех добре, след малко повече от четвърт час стигнахме до брега. Офицерът седеше там сред храстите, чиито сочни върхари камилата му гризеше. Моята лежеше със спънати крака настрани от водата, към която бе отправила копнеещо разширени ноздри. Жално ми бе да карам това великолепно животно да жадува, ала знаех, че това можеше да ни бъде от голяма полза.
Али Фарид бе изненадан да ме види със свита. Тъй като знаеше от разказа ми моите последни преживелици, предположи кои са двамата.
— Чаках те дълго — и вече си мислех, че не си намерил дирята ми. Този младеж сигурно е Бен Нил, за когото ми разправя?
— Да.
— А другият е Селим, героят на героите?
— Да, това съм аз — започна споменатият да се фука. — Когато ме опознаеш, ще има да се дивиш.
— Аз се дивя и сега, но само на това, че ми отговаряш ти, макар да питам ефендито. Да не би двамата да искат да яздят с теб?
Лейтенантът отправи последните думи към мен и аз побързах да му дам необходимото разяснение. Когато свърших, той рече:
— Да се надяваме, че тези люде заслужават да бъдат носени от такива камили. Ти си първият, аз съм вторият. Можеш да правиш каквото ти е угодно и аз пожелавам само да не извършиш някоя грешка. Хайде да напълним меховете и после да потегляме!
На всяко седло висеше по един воден мех. Напълнихме ги и после се качихме да започнем ездата. Трудно беше откъснато моето животно от реката, защото искаше да бъде напоено. Но когато оставихме Нил зад гърба си, то се подчиняваше драговолно и скоро се оказа, че бе още по-добро и благородно от другите три.