— Значи вие сте асакерите на Рейс Ефендина, които възнамеряваме да ощастливим с нашата помощ? Надявам се, да остана доволен от вас. Познавате ли ме?
— Не — отвърна един, които също като другите оглеждаше любопитно-учуден говорителя.
Те не знаеха дали като на равностоящ, или като на началник да гледат на него.
— Значи сте съвсем чужди в тая страна, в която всяко дете е осведомено за моите геройски дела. Името ми е толкова дълго, че стига оттук до Кахира, ала аз ще ви позволя да ме наричате просто Селим. Аз съм най-големият воин на всички народи и племена на Ориента, а приключенията ми се разказват навсякъде и са описани в хиляди книги. Моята мощна ръка е като чадър, под чиято сянка бихте могли да изживеете в сигурност и на рахат целия си живот.
Селим протегна същевременно ръка над тях и зае поза, изпълнена с неподражаемо величие. Войниците очевидно не знаеха какво да мислят за него и какво да кажат на думите му. Погледнаха към мен и забелязаха усмивката ми. Бен Нил сви рамене и рече: „Тумм ел кебир“, което означава нещо като „голяма уста“, „самохвалко“. Вследствие на това те вече бяха наясно с картинката и един от тях, още млад човек, който, както сетне узнах, бил шегобиецът на отряда, се надигна, направи едно дълбоко темане и отговори с тържествено-почтителен тон:
— Ние всички сме ощастливени и запленени от лъчите на твоето присъствие, о, Селим на всички Селими. Ти, както чухме, си вътъкът на всички изтъкнати достойнства и качества и ние залагаме в теб крепката вяра, че ще позволиш да ни огрее тяхната светлина.
— Ще го сторя — рече Селим, без понятие да си има в каква клопка се кани да влезе. — Аз по всяко време съм готов да ви обкръжа с моите величавости.
Неговият противник поиска да отвърне, ала бе принуден да насочи вниманието си към далечината, където сега се появи една дълга върволица камилски ездачи. Беше старият онбашия, който се връщаше от водопоя със своите асакери. Камилите буквално се бяха издули от пиене и изглеждаха здрави и силни. Това бе от голяма полза за нашето начинание, толкова повече, че ветеранът беше взел и напълнил и всички мехове. Така грижата ни за вода биваше изместена настрана за няколко дни и аз помолих лейтенанта да прости своеволието на онбашията. Старият чу думите ми и ми подаде благодарствено ръка.
— Ефенди, твоята доброта действа като мехлем на сърцето ми. Ние не бяхме видени от никого, а с жадни животни не бихме могли да извършим това, което сега сме в състояние да постигнем. Ти си тука баш повелителят и в мое лице ще имаш един покорен и верен слуга.
Сега бе време да се прегледа багажът. Муниции имаше повече от достатъчно, провизии също не липсваха. Всеки мъж си имаше половници и освен това видях няколко паници и един железен котел, в който щеше да се вари храната. Рейс Ефендина беше отишъл толкова далеч в грижите си, че даже им бе дал да вземат една палатка за мюлазима и за мен. Един тежък вързоп съдържаше вериги и ръчни окови за нашите евентуални пленници.
Тъй като хората бяха огладнели, а аз не исках да губя време, бяха нахранени със сушени фурми. После трябваше да се посъветваме относно плана на бойната акция. Това стана между мюлазима, онбашията и мен. За съжаление разбрах, че още никой не е помислил по какъв начин може най-добре да бъде разрешена задачата ни.
Тя не беше лесна. Ние трябваше да надзираваме едно разстояние от най-малко триста километра и този участък беше пустиня, в която имаше само един-единствен кладенец, доставящ поносимо годна вода извън дъждовния период, а именно споменатият вече Бир Мурат. Другите кладенци, разположени по керванския път, като Бир Абза, едва сълзяха през сухия период. Но точно това обстоятелство беше за мен добре дошло.
Ако търсените действително възнамеряваха да минат през Нубийската пустиня, те щяха да са отдалечени от Нил до керванския път, който трябваше да пресекат, на около осем дни езда. Значи непременно биха се насочили към Бир Мурат. Но понеже една камила не може да жадува осем пълни дни, то тези хора трябваше да знаят и тайни кладенци, през които щеше да води посоката им. Ето защо нашата мисия всъщност се делеше на две задачи. Първо, трябваше да надзираваме именно Бир Мурат, но така, че да не бъдем открити, и второ, касаеше се да открием скритите кладенци и при тях да следим за очакваните. Едната задача беше сравнително лесна, но другата беше много трудна и с нея исках да се заема аз самият.