— Вие християните сте чудати хора, а ние, истинските вярващи, трябва да страдаме от това. Та наложително ли е камилата ти да излочи прясната вода, а ние да се задоволим с блудкавото съдържание на нашите тулуми?
— Не, тя ще получи водата на два меха, които после ще напълним. Един таен кладенец като този няма рандемана на Бир Мурат. Както виждам, сега можем да напълним само два меха и после може би ще мине един ден, докато се събере пак толкова.
— Но как ще се налочи камилата ти, като нямаме никакъв съд?
— От тази кожа, чиито ъгли ще държите нагоре така, че по средата да се образува вдлъбнатина.
Тримата хванаха кожата по посочения начин и аз излях водата от два меха. Животното пи прежадняло, докато изчезнаха и последните капки. Сега напълнихме меховете от кладенеца, който всъщност представляваше една локва, и с това го изчерпихме изцяло. После беше наново покрит, за да не може жаркият въздух да прониква в него.
Бяхме се напили с прясна вода и се чувствахме освежени. Междувременно слънцето беше достигнало края на небосклона и тримата мохамедани коленичиха, за да изрекат Могреб.
След молитвата си взехме вечерята, която се състоеше от фурми и сушено месо. Камилите получиха да зобят негърско просо. След това отидохме да спим. Спътниците ми се разположиха на бивак край извора, а аз се изкачих на западното възвишение, на чийто връх легнах като страж срещу евентуални изненади. Та нали ловците на роби можеха да пристигнат и през нощта. Много скоро до мен достигна хъркането на спътниците и аз също заспах, без грижи, защото знаех, че сънят ми е толкова лек, че един шумен камилски ход сигурно щеше да ме разбуди.
Когато се събудих, утрото сивееше. Изтокът започна да се обагня и аз разбутах тримата да изпълнят своята Феджр. Феджр означава зора и поради това и предписаната за времето на слънчевия изгрев молитва се нарича така. Те станаха, изрекоха молитвата си, после отидохме да видим как стоят нещата с водата. През нощта тя се бе събрала толкова, че отново можехме да напълним два меха. Старата получиха камилите. Сетне изядохме по една каша от смляна дурха (просо), забъркана в студена вода. И най-жалкият немски просяк би обявил тази храна за негодна, ала пустинният живот не се съобразява с изтънченото небце на даден човек.
До този момент не бях отварял дума за моите по-далечни намерения и спътниците ми изглежда мислеха, че смятам да заловя край кладенеца ловците на роби, защото Али Фарид рече по време на храна:
— Ефенди, твоята сметка излезе правилна. Убеден съм, че този кладенец е разположен по направлението между Бир, Мурат и остров Арго. Ако разбойниците наистина минат през Нил там, ще ни дотърчат тук в ръцете. Ние ще ги чакаме с цялото му спокойствие и удобство и когато дойдат, ще… ще… ще…
— Е, после какво? — попитах аз.
— После… после… да, какво ще правиш после?
— Наистина ли мислиш, че ще чакаме тук ловците с цялото му удобство? Те вероятно ще са мнозина, докато ние тук сме само четирима мъже. Аз не се страхувам, вярно, но е по-добре да живееш за дадена цел, отколкото да умреш преждевременно за нея. Следователно ние не бива да захващаме битка, а трябва незабелязано да се изтеглим.
— Накъде? — поиска да знае лейтенантът.
— При нашите асакери, които днес ще пристигнат при Джебел Мундар. Дотам е половин ден път. Впрочем ние не сме стигнали до положението, още днес да се присъединим към асакерите. Все още не сме при целта си.
— Още не? Накъде искаш още да идеш?
— На юг. Дотук не открихме никаква следа. Възможно е обаче очакваните да са поникнали в пустинята още по на юг, Трябва да сме максимално сигурни в нещата. Та нали ще е много досадно, ако ние си останем да си седим спокойно тук, а после да чуем, че те през туй време са се придвижили към Джебел Даравеб примерно! Ние трябва веднага да продължим.
— Аллах! Нека ти призная, че повече на една такава езда не мога да издържа.
— Аз също! — пригласи Селим.
Бен Нил премълча. Той не се чувстваше по-добре от другите двама, ала въпреки това бе готов да следва волята ми. Жал ми беше за честния младеж. Аз планирах една езда, която по напрежения щеше да надмине вчерашната. Като разсъдих трезво, то другите само щяха да ми пречат и тъй като поне един от тях трябваше да оставя тук като пост, при всички случаи си беше най-умно да яздя сам.
Когато споделих това с тях, те се съгласиха. Само Бен Нил рече:
— Ефенди, не е ли по-добре да яздя с теб? Ти лесно би могъл да попаднеш в опасност, в която аз, ако е по волята на Аллах, да съумея да ти помогна.
— Ако е волята на Аллах, аз и сам ще се избавя от опасността. Вие се нуждаете от един ден почивка и е по-добре и тримата да се намирате тук, защото аз съм почти убеден, че ловците на роби все пак ще минат през тази местност. Аз самият бих чакал тук, ала дългът и предпазливостта ми повеляват да отчета и други възможности.