Естествено връщането не вървеше така бързо, както ездата през деня. Аз трябваше грижливо да внимавам да не се отклоня от посоката. Звездите пръскаха достатъчно ярка светлина, за да мога поне от време на време да различа следата си. Тя беше ясна, понеже камилата ми бе загребвала дълбоко пясъка през бързата езда. Превъзходното животно изглежда дори и сега все още не бе уморено и за да му покажа признателността си към неговата издръжливост, аз му изсвирвах с уста всички употребими, познати на мен начини и правех къса пауза само когато ме заболяваха устните.
Когато на изток се пробуди първият дневен светлик, аз се чувствах телом, наистина, уморен, ала духом бях свеж и добър като вчера при потеглянето от кладенеца. Бях определил обяд като най-късен срок за връщането си и не бе необходимо да бързам. Ето защо оставих животното да върви със спокоен, безметежен ход и се радвах на точността, с която бях яздил през нощта по собствената си следа. Тя и сега се проточваше все още ясно видима право на север.
Може би беше девет часът, когато съгледах пред себе си хълмистата верига. Скоро различих трите хълма, зад които се намираше скритият кладенец. Как ли стояха нещата там? Беше ли се случило нещо, или не? Неволно подтикнах животното към по-голяма бързина. Скоро след това дръпнах поводите така мощно, че то спря веднага. Нещо се беше случило, съвсем определено! С други думи видях отляво да идва една следа, която се губеше зад трите хълма и после се появяваше пак вдясно от тях, за да продължи да се точи на североизток. Някой следователно е бил тук и отново си заминал. Трябва да са били неколцина ездачи, както заключих от ширината на дирята.
Подтикнах камилата пак напред, сложих карабината върху седлото и взех един револвер в ръка. Заобиколих така левия хълм, слязох там и се запромъквах предпазливо, додето можех да погледна между двата хълма към кладенеца. С първия поглед видях, че е засипан и повърхността му е изравнена с околността. Никакъв човек не се мяркаше там.
Следата произхождаше от петима ездачи. Бяха ли моите трима спътници, забелязвайки непознатите да идват, веднага препуснали, за да потърсят онбашията? Петорната диря водеше към кладенеца. Сега прегледах другата, която продължаваше на североизток. Тя показваше отпечатъците от стъпалата на осем камили. Нещата си съответстваха. Първо бяха потеглили моите спътници и по-късно петимата непознати. По-късно? О, Не! Всички следи бяха еднакво стари. Осемте камили бяха напуснали едновременно кладенеца. Хвана ме страх, ала се успокоих, разбирайки от пясъчните ръбове на стъпките, че е минал най-много час от онова, което се бе случило тук. Значи вероятно щях да мога да помогна на моите хора, в случай че се намираха в опасност.
Сега тръгнах към кладенеца. В подножието на лявото възвишение видях една пясъчна купчина, която по-рано липсваше и бе може би два метра дълга и един широка, почти като гроб. Пясъкът беше рохкав и аз започнах да го разравям. Същевременно забелязах недалеч едно оцветено в червено място. Значи тук се бе проляла кръв! Кой лежеше под могилката? Продължих да работя, наяве излезе един бос крак и после още един. Трябваше ли постепенно да освобождавам тялото от неговия пясъчен покров? Това моето нетърпение не допускаше. Хванах двата крака, затеглих и изтръгнах най-сетне цялото тяло от пясъка.
Слава Богу, не беше нито Али Фарид, нито Бен Нил, нито Селим! Беше непознат, брадат, загорял от слънцето мъж. В гърдите му зееше дълбока прободна рана. Ножът беше улучил сърцето. Кой беше мъжът? Кой го бе намушкал? Нещо ме подтикваше да поема незабавно по следата, ала разсъдъкът ми казваше, че трябва да бъда спокоен и внимателен, че не бива нищо да пропусна. Тук долу бях видял достатъчно и можех да си обясня хода на събитията. Дошли са петима ездачи и са се държали някак си враждебно. Моите спътници са се отбранявали и са убили един от тях. Онези обаче са ги надвили и пленили.
После са погребали мъртвия, покрили са кладенеца и са заличили всяка следа от случилото се. Само кървавото петно бе останало недокоснато.
Беше ясно, че спътниците ми се намират в смъртна опасност. Въпреки това не ги последвах веднага, а се изкачих на хълма, на който бях спал и направих обход на всички страни. Та нали бе възможно от този наблюдателен пункт да забележа още нещо, което да ми, се е изплъзнало отдолу. И правилно, не бях се излъгал! Открих даже нещо много важно.