— Тогава ме пусни да си вървя!
— Едва когато съм обсъдил с теб всичко подробно.
— Не желая нищо да чуя!
— Добре, върви тогава!
— Да не се тъкмиш да стреляш по мен, когато ти обърна гръб.
— Не, защото не съм подъл убиец. Но ти казвам, че си искам обратно слугите. По-рано няма да мръднете от мястото си!
— Как се каниш да ни принудиш да ти ги предадем? При най-малката враждебност от твоя страна ние ще ги убием.
— Прави каквото ти е угодно!
— Ти също! Думите ти звучат като на някой повелител, ала те няма да ни задържат и в продължение на миг.
— Тогава куршумите ми ще ни задържат по-дълго, отколкото сега си мислиш. Който от вас напусне мястото, преди да съм си получил слугите обратно, ще бъде погребан на него!
— Ти самият след броени мигове ще си труп.
Той тръгна бавно, качи се на камилата си и я подкара полека към своите хора. Изглежда, все пак разчиташе на честността на моята дума, защото не се обърна.
От това, което бях постигнал, хич не можех да съм горд. Във врага ли се криеше вината, а настоящите условия, или в мен, накратко казано, положението на пленниците сега беше по-лошо отпреди. Така че решението се предоставяше на оръжията и аз не можех да го променя. Сега мъжът достигна групата и погледна назад. Не ме видя, защото докато се бе отдалечавал бавно, аз не бях стоял бездеен. Бях насипал един пясъчен бруствер, зад който лежах скрит. Той ми предлагаше сравнително добро укритие. В една вдлъбнатина почиваха цевите на мечкоубиеца. За да мога да зареждам бързо, бях си приготвил в удобство няколко патрона.
Противникът поговори с хората си. Сетне последва един четиригласен, гръмък подигравателен кикот. Те смятаха заплахите ми за празна работа и съдеха за пушката ми според мярата на арабските кремъклийки; не вярваха, че може да закара толкова надалеч. Междувременно аз размишлявах. Няколко камили трябваше да паднат. Непознатите потеглиха, разтърсиха юмруци към мен и ми отправиха повторен кикот. Начело яздеше с още един онзи, с когото бях говорил — вероятно предводителят, а зад пленниците следваха третият и четвъртият. Прицелих се в камилата на предводителя и натиснах спусъка. Тя рухна заедно с него. Вторият изстрел улучи със същия резултат животното на съседа му. Високи викове и проклятия прозвучаха към мен. Бъркотията ми даде време да заредя наново. Двата следващи изстрела простряха камилите на задните ездачи. Сега сред нашите три хеджин имаше само една чужда камила. Заредих пак. Противниците бяха сплашени. Ако сега бяха потърсили укритие зад пленниците, щяха оттук насетне да бъдат подсигурени срещу изстрелите ми и можеха да опитат да ме улучат със своите куршуми. Само че укритието за щастие вече не беше налице. Подплашени от четирите изстрела, рухването на животните и кряскането на ездачите, четирите невредими камили бяха побягнали с двамата пленници. Видях ги да се затичват наляво из пустинята. Непознатите се бяха измъкнали с усилия изпод своите животни, погледнаха безпомощно към мен и после след бягащите камили, размениха си няколко думи и от жестовете им отгатнах, че се канят да избягат. Тогава аз скочих, насочих пушката към тях и им викнах:
— Останете по местата си, иначе ще ви изпозастрелям!
Разбрали от щетите си, че с моя мечкоубиец шега не бива, те се вслушаха в повелята.
— Хвърлете пушкалата! Който не се подчини, ще бъде застрелян! — продължих аз.
Тази заповед също беше изпълнена и сега тръгнах с насочена пушка към бандитите. Можех да ги оставя да избягат, ала бях изруган, без да съм се отплатил веднага, и сега исках да ме помолят за прошка. Когато застанах пред тях, заметнах тежкия мечкоубиец и взех в ръка единия револвер, за да държа противниците в шах. Те правеха физиономии, сякаш сънуваха. Най-мрачно гледаше предводителят.
— Вие на два пъти ме осмяхте — казах му — ще дръзнете ли и трети път?
Никакъв отговор.
— Какво смятате, че ще правя сега с вас, храбри ездачи без камили?
Те гледаха със спотаена злоба в земята и все още мълчаха. Ето защо продължих:
— Погледнете това малко оръжие! В него има шест куршума, повече от достатъчно за вас. Аз ще ви дам свободата, тъй като от такива жалки хора няма защо да се страхувам. Оръжията ви обаче ще останат тук, за да не можете да напакостите на други. Аз ще ви ги иззема. Вдигнете ръце над главите! Ако ли не, стрелям. Бързо!
Тримата веднага се отзоваха на нареждането, предводителят обаче посегна към пояса и викна:
— В името на Пророка, това е прекалено! Ти не трябва да казваш, че…
По-нататък не стигна, защото беше посегнал към пищова и получи куршум в ръката.