Да видя двамата не бях в състояние, но по гласовете им прецених, че бих могъл да ги достигна с протегната ръка. Жалко, че бях изтървал началото на разговора, защото той се отнасяше до моя милост. Разбрах го веднага от думите на факира.
— Та трябва да те предупредя за един човек, който се намира в съюз с Рейс Ефендина и се тъкми да отиде нагоре към Хартум, за да залавя роботърговци.
— Дали нямаш предвид чапкънина, когото и аз познавам? — попита Мурад Насър. — Зная един, за когото и аз бих желал да те предупредя.
— Кой е той?
— Един гяур от Алемания.
— Аллах! Това е франкът, за когото исках да ти говоря. Къде се запозна с него?
— В Кахира го видях отново. Вече бях виждал Кара Бен Немзи ефенди в Джезаир. А как си се срещнал ти с него, знам точно, защото той самият ми го разправи в Сиут.
— Значи си го срещнал не само в Кахира, ами и после в Сиут?
— Кара Бен Немзи ме чакаше в Сиут, понеже трябваше да ме придружи до Хартум и оттам нагоре по Бахр ел Абиад. Той е умен и дързък и щеше да е толкова неоценим за нас, че аз му предложих по-младата дъщеря на моя баща.
— Аллах керим! Как си могъл да го сториш! Сега франкът е твой зет и аз не бива да му отмъстя.
— Нищо не е той, нищо друго освен мои най-върл враг. Той отблъсна предложението ми.
— Възможно ли е? Това е оскърбление, което може да се измие само с кръв.
— Действително и три пъти горко му на тоя Кара Бен Немзи ефенди, ако ми падне в ръцете! Но аз трябва да ти разкажа подробно как и защо го привлякох към себе си.
Неговият доклад обхвана всичко, що се бе случило до нашето скарване в Короско. Когато стигна до обещанията, които ми бе направил, факирът изрече ядно:
— Твоята глава е била болна! Как можеш да обещаваш такова възнаграждение на неверника — сестра си и богатството! Нито едно от двете не ти принадлежи изцяло! Моят син има дял във всичкото ти притежание. Ти сега му водиш по-голямата дъщеря на твоя баща. Как можеш тогава да обещаваш по-малката на тоя шугав гяур, дано Аллах го изгори! Как бива да има един такъв кучи син сестрата на жената, която принадлежи на моя син!
— Помисли за неговите качества!
— Какво ме греят те, щом като е гяур!
— Та нали му поставих условието да премине към исляма!
— Това да стори, на тая корава глава никога няма да хрумне. Аз го следвах от Гиза, без той да подозира. Кадирине го предаде в ръцете на мен и Нубар. Твоят векилхарч Селим, който грам мозък няма, без да знае, беше наш съюзник. Чуждоземното куче щеше да загине още в Маабдех. Но тъй като при него се намираше мирашорът на пашата, трябваше да създам друга възможност. Селим беше научил твърде много и също трябваше да бъде накаран да замлъкне. Ето защо примамих двамата в древния кладенец и бях убеден, както и муца’бирът, че те никога няма да го напуснат. Но Шейтанът, изглежда, стои в съюз с тях и им е посочил някакъв неизвестен на нас изход. Те се измъкнаха и аз трябваше незабавно да бягам, за да се отърва от отмъщението им. Консулите на тези чужденци са по-могъщи от хадифа. Едва след известно време се осмелях да разпитам за него и узнах, че гяурът е отплавал заедно със Селим нагоре по Нил със сандала „Ет Тер“.
— Това беше моят кораб. Аз го бях наел.
— Не го знаех. Аз изобщо си нямах понятие, че се намираш отново в Египет. Ти всъщност възнамеряваше много по-късно да доведеш дъщерята на твоята майка.
— И аз не съм подозирал, че принадлежиш към Кадирине. Затова се зарадвах, дето на тоя гяур се удаде да ме избави от джиновете.
— Това беше едно вмешателство в нашите тайни. Сетне по негов почин бе секвестирано робското ни дахабийе „Самак“. Тия две неща Кара Бен Немзи трябваше да заплати с живота си. Само че той ни се изплъзна. Разкаже ли какво се е случило, можем да бъдем готови за най-лошото. Значи трябва да изчезне. Към това се добавя и че той и теб е оскърбил смъртно. Аз ще го размажа!
— Така заплаших и аз ябанджията. Той само ми се изсмя.
— Нека си се смее франкът! Ние ще го срещнем. Не след дълго той ще се намира между мен и муца’бира и все ще наскочи на един от двама ни в ръцете. Нубар го следва по Нил, а аз поисках от един приятел да ми даде най-бързата си камила, за да избързам към Абу Хаммед. Там ще го чакам, а муца’бирът ще го подкарва към мен.