— Да, качването ще ми е по-приятно от падането.
— Тогава ме следвай! Преди туй аз се спуснах тук. Това място е най-лесното за вървене.
Сам бих стигнал бързо горе. Дангалакът беше наистина бърз бегач, ала толкова по-лош катерач. Аз повече го теглих, отколкото той се качваше, и когато се добрахме най-сетне до горе, трябваше да спра, за да си взема сулука.
Селим всъщност си заслужаваше едно порядъчно конско евангелие, но аз предварително знаех, че то ще е безрезултатно. Той си беше просто непоправим. Неговото присъствие се превръщаше за мен в една постоянна опасност. Но след като му бях обещал веднъж да го задържа при себе си, трябваше да си изпълня думата. Към това се добавяше и че той наистина от безпокойство по мен бе дръзнал да се спусне в клисурата. Аз го бях смятал за неизцерим страхливец, ама дали пък сегиз-тогиз не изпитваше кураж? Или това бе само лекомислие, невъзможност да прецени предварително последиците от своите действия?
Когато достигнахме бивака, заварих спътниците угрижени не само за мен, но и, много повече, за Селим, чиято липса бяха забелязали. Нашата поява бързо ги успокои. За Селим нямаше нищо по-спешно за вършене от това, да разправи своето приключение. Само че той не беше се изтърсил, о, не, а понеже ме видял в опасност, скочил с несравнима дързост в бездънната клисура, така че ужасените врагове вкупом ударили на бяг.
Али Фарид ме посрещна с убеждението, че излизането ми е било напразно. Но мнението му се промени, когато разправих на него и Мустафа какво бях подслушал. Двамата предложиха съвещание. Аз възразих и посъветвах веднага да потеглим към Вади ел Берд, за да можем да направим там приготовленията си. Те съзнаха, че имам право, и се съгласиха с мен. Мустафа беше ходил веднъж във Вади ел Берд и увери, че въпреки нощта няма да се заблуди в посоката. Камилите бяха оседлани, ние ги яхнахме и нощната езда започна.
17. В очакване на робския керван
Още от самото начало изникна сериозно препятствие. Трябваше именно да прехвърлим клисурата и тъй като това дори през деня е невъзможно на гърба на камила, видяхме се принудени да направим една дълга заобикалка. Яздихме на юг, докато клисурата стана по-плитка, така че бяхме в състояние да я преминем. Отвъд поехме в североизточна посока, която трябваше да ни отведе до въпросната вади. Беше се наложило да напрегна малко камилата си. Може би и на нея, и на мен ни предстояха и други изключителни напрежения. За да я щадя, бях възседнал една друга. Пътят през нощта беше неимоверно труден. Намирахме се между дюните или по-скоро хълмовете, които скоро преминават в Джебел Шигр, и се измъкнахме от тях едва на разсъмване. Сега наистина тръгна по-добре. Можехме да виждаме и имахме пред себе си равната, открита пустиня. По пладне вдясно на юг от нас остана Бир ен Набех, така че три четвърти от пътя лежеше зад гърба ни, а един час след Аср, значи приблизително към четири часа следобед, видяхме пред себе си ниска верига от хълмове, която се изтегляше от северозапад към югоизток. Старият онбашия заяви, че зад нея се намирала Вади ел Бедр. Оказа се, че Мустафа е прав, и че е един много добър водач.
Сега се касаеше да бъдем двойно по-предпазливи. До момента се бяхме придържали повече надясно, сиреч по на изток, отколкото се предполагаше пътят на робския керван. Значи следваше да се очаква, че противниците няма да се натъкнат на дирята ни. Но тъй като пътищата ни в близост до вади трябваше да се съединят, сега яздехме един след друг и последната камила влачеше след себе си едно платнище от шатра. То беше натоварено с шатровите пръти и заличаваше, влачейки се по пясъка, по-голямата част от нашите следи.
Споменатата верига от възвишения се състоеше от отделни ниски скалисти хълмове, които се издигаха направо от пустинята и закриляха вади от проникването на пясъка. Под „вади“ всъщност се разбира речно корито, което през дъждовния период повече или по-малко се изпълва с вода, а иначе представлява суха долина. Пороището тук беше с неравномерна ширина, пропадаше зад хълмистата верига доста стръмно в дълбочина и от отвъдната страна бе обточено с подобен низ хълмове. Не навсякъде бе възможно да се спуснем и трябваше да подирим някое подходящо място, за да достигнем дъното на долината. Там се намираше само рехав насипен камънак. Пясъкът, който водата бе довличала през дъждовния период, бе слегнат под камънака и ето как не оставяхме дири, поне за необучените очи, с които си имахме работа. Сега се питаше къде да се търси тайният кладенец — надясно или наляво, т.е. надолу или нагоре по долината. Али Фарид и неговият онбаши гласуваха за дясно, аз обаче бях на противоположното мнение и изтъкнах причината.