Така стигнах незабелязано до най-долното стъпало, което, както вече отбелязах, бе високо приблизително два човешки боя, и се придвижих толкова напред, че лицето ми дойде наравно с ръба. Надникнах предпазливо надолу. Камилите лежаха наблизо със спънати крака, а тримата мъже бяха коленичили на земята, за да разровят кладенеца. Чувах какво си говореха.
— Знаеш ли със сигурност, че тук има вода? — попита непознатият бедуин, когото смятах за шейк.
— Разбира се — потвърди Абд ел Барак. — Аз не идвам тук за пръв път. От тая кладенчова яма човек може да напълни по това годишно време може би седем или осем меха.
— Дано даде Аллах, защото вече нямаме и глътка вода!
— Не се кахъри! Ще пиеш, колкото си искаш, а и камилите ти също ще получат. И дори да няма тук вода, необходим е само един ден път, за да се стигне до Бир Мурат. Така че не можеш да умреш от жажда!
— Ще умра от жажда или ще бъда убит — едно от двете. Та нали знаете, че Бир Мурат принадлежи на абабдехите, враговете на моето племе. Между нас има отмъщение и аз като шейк на монасирите ще трябва да умра. Те няма да разрешат да се откупя чрез заплащане на кръвнината.
Този шейк беше значи Менелик, предводителят на монасирите, които по-късно във войната на Махди убиха адютанта на Гордънс полковник Стюарт и за наказание бяха нападнати от генерал Ърл. Монасирите са с рицарски убеждения, войнствени хора, които и до днес бранят своята независимост. Те показват открито и честно омразата си и поради това са за предпочитане пред онези племена, които раболепно се покоряват, а по-късно коват вероломства зад гърба на победителя.
Тримата продължаваха прилежно да разравят. Работата им беше лека, понеже ние преди туй бяхме разрохкали почвата. Но това не им направи впечатление. Най-сетне достигнаха плочата и я отместиха настрана. Чу се тригласен възглас на разочарование.
— Аллах да се смели над нас! — проплака шейкът. — Та тук няма никаква вода, а някаква мътилка, която дори една камила няма да вкуси!
— Май е вярно! — пригласи муца’бирът объркан. — Какво нещастие!
— Мълчи! — сопна му се Абд ел Барак. — За нещастие е още рано да се говори. Не е нужно да ходим до Бир Мурат. Ако почакаме до утре заран, дупката ще е отново пълна.
— Но няма да срещнем Ибн Асл, ако е бил вече тук.
— Не! Според това, което узнахме, той не може още да е достигнал тази вади.
— Но все пак случаят е такъв, както веднага ще ти докажа. Известен ли е освен на хората и приятелите на Ибн Асл още на някой друг този кладенец?
— Не.
— Дупката задържа ли водата?
— Винаги. Дори в най-сушавия месец човек може да напълни тук четири и даже пет меха.
— Сега обаче тя е празна, значи е била изчерпана, и то от самия Ибн Асл, когото искахме да чакаме тук. Той следователно вече е отминал.
— Шейтанът ти внушава тия приказки, независимо дали имаш право, или не. Ако Ибн Асл е бил вече тук, то и неговите преследвачи са по петите му, и той е изгубен.
Менелик слушаше тази размяна на реплики с физиономия, по която се четеше най-голямо изумление. Сега, когато моккадемът замъча, той се обади:
— Смисълът на вашите думи е тъмен за мен. Вие говорите за Ибн Асл. Да не би да имаш предвид Ибн Асл ел Джазур, ловеца на роби?
— Да.
— Аллах! Защо го премълчахте пред мен? Защо не ми казахте истината?
— Ние ти я казахме! Наехме камилите ти, за да се срещнем тук с един приятел, и този приятел е Ибн Асл. Да не би това да казва неистината?
— Не, но истината е премълчана!
— Нима си му враг?
— Да. При един от своите походи Ибн Асл открадна най-добрите камили на моето племе.
— Това все пак не е причина да се гневиш на нас! Ние нищо не знаем за онази кражба. Може би се лъжеш!
— Не. Ловецът на хора е бил видян с нашите камили.
— В такъв случай сега имаш най-добрата възможност да станеш квит с него. Като пристигне тук, можеш да говориш с него, той ще ти заплати камилите.
— С нож или куршум!
— Не, защото ти стоиш под наша закрила.
— Блазе ми, ако можех само да го повярвам! Вие не бяхте открити с мен. По път често си шушукахте тихичко. Но въпреки това аз доста неща разбрах.
— Какви?
— Чух за някакъв чуждоземен ефенди, който трябвало да бъде убит, и за войници, които имало с него.
— Значи погрешно си разбрал — намеси се муца’бирът.
— Не, правилно е чул! — възрази Абд ел Барак Нубар го погледна изненадано. Моккадемът обаче продължи равнодушно, обръщайки се към шейка:
— След като си чул толкова много, добре ще е да узнаеш и другото. Противник ли си на робството?
— Какво ме интересува робството! Аз съм свободен монасир и не ме е грижа за чернилките.