— Искаш да ги убиеш? — попитах.
— Не — заяви младежът гордо. — Откакто съм при теб, твоят разсъдък стана мой. Аз не бих убил беззащитен човек дори да е най-злият ми враг, но искам да си отмъстя. Ще се бия честно с тях. Ти ще им върнеш оръжията и после нека Аллах отсъди помежду ни.
— Ще го обмисля.
Казах това само за да го успокоя, но в никой случай нямах намерение да изпълня желанието му. Храбрият момък ми беше твърде скъп, за да му позволя да се подхвърли на опасност, за която, както мислех, не бе дорасъл.
Сега наредих да доведат шейка на монасирите. Поканен да седне при нас, той веднага попита:
— Какво съм ви сторил, та ме третирате като свой враг?
— Спътник си на нашите неприятели, това е достатъчно основание да те задържим. Впрочем ти навярно си чул, че заповядах да не бъдат строги към теб.
— Чух. Но въпреки това съм вързан като пленник. Словата ти звучат добре, ала държането ти е на несдържащ думата си християнин.
— Съветвам те да се грижиш за собствения си интерес! Не ме настройвай срещу себе си с оскърбителни приказки. Ти си спътник на нашите врагове. Те се стремяха да ми отнемат живота и според закона на пустинята бих могъл веднага да убия и теб заедно с тях. Но докато разговаряше с тях, аз бях близо до вас и чух думите ви. Следователно знам, че си им заел камилите и иначе си непричастен към тях. Ето защо ще те освободя, ако си готов да изпълниш условието, което ще ти поставя.
— Изречи го!
Мрачният израз на лицето му не възнамеряваше да се промени. Менелик беше вкостенял мюсюлманин и като такъв — противник на всички иноверци. А и вярваше в онова, което Абд ел Барак го бе ментосал за мен. Разказах му накратко случилото се и добавих:
— Сега сигурно съзнаваш, че не съм шейтанът, който ти бе описан. Аз знам, че монасирите са храбри войни, които никога не нарушават дадената дума. Изхождайки от това, ти правя следното предложение: Обещаваш ми в брадата на Пророка да не напускаш това място без мое разрешение и аз ти снемам вървите. Ще ти върна даже и оръжията и докато сме тук, ще бъдеш наш гост.
— А после, когато потеглите?
— Тогава ще бъдеш изцяло свободен и можеш да правиш каквото ти е угодно.
— Това някоя хитрост ли е, или истината?
— Аз не лъжа.
— В такъв случай се заклевам в брадата на Пророка, че ще изпълнявам строго искането ти!
Личеше му, че ще сдържи думата си. Аз му снех вървите и му върнах оръжията.
— Тъй, отсега нататък можеш да седиш при нас като наш гост. Благодари впрочем на Аллах, че съм християнин, и че ме е проводил при теб! Без мен утре вече нямаше да си жив.
Менелик ме погледна с кос, недоверчив поглед.
— Как тъй? Кой би посегнал на живота ми? Естествено само ти!
— Аз най-малко от всички. Моите спътници ще ти кажат, че аз се стремя да щадя живота дори на най-върлия си враг. Знаеш ли защо бе отпратен преди малко?
— За да потърся камилски тор. Трябваше да запалим огън.
— Щом го вярваш, значи имаш много доверчиво сърце. Откъде ще се вземе тук във вади торът?
— От камилите на робските кервани, които се отбиват тайно тук.
— Колко кервани идват годишно насам? Кладенецът е известен само на хората на Ибн Асл и ако те спират тук два-три пъти в годината, то и това е много. Колко тор дава това? Аз мисля, че никой водач на керван няма да изостави тора на своите камили. Този материал се употребява толкова полезно, че хората грижливо го събират. Не може да не осъзнаеш, че Абд ел Барак много добре е знаел, че търсенето ти ще бъде напразно.
— А каква причина иначе ще има да ме отпрати?
— За да може тайно да говори с муца’бира за теб. Когато ти се отдалечи, аз чух всяка тяхна дума. Касаеше се за твоята смърт.
— Аллах! Докажи ми истинността на обвинението си!
— Ибн Асл ел Джазур, ловецът на роби, може да праща своите кервани през пустинята само докато кладенците му остават неоткрити. С откриването на тайните водоизточници ще настъпи краят на неговия занаят и печалби. Добере ли се някой до тайната, то питам те, кое стои по-високо за Ибн Асл — животът на този мъж или високите суми, които един ловец на хора печели?
— Парите. Ама аз бях доведен във вади, не съм се натискал да прониквам в тайната!
— Това не променя нещата. Тя е издадена и за да предотврати последствията, Ибн Асл трябва да те убие.
— Така ли каза Абд ел Барак?
— Да. Или мислиш, че те лъжа?
— Не. Вярвам, че говориш истината. Ама каква низост от страна на тези двама мъже да ме примамят да дойда във вади!