— Налагай я, додето се покори! — викна, скачайки, белязания.
— Това може да стори само Ибн Асл. Изчакай, докато дойде утре! Но тя все пак ще почувства, че днес заповядвам аз.
Той й нанесе още няколко удара и си седна. Грозникът последва примера му. Момичето се обърна и закрачи бавно към шатрата, зад чиято завеса изчезна.
С какво удоволствие бих скочил долу, за да нашаря тоя тип със собствения му камшик! За съжаление бях принуден засега да съдържа желанието си, ала се зарекох да му тегля заслужения пердах.
18. Във вражеския бивак
Последните думи на предводителя бяха от голяма важност за мен. Той беше казал, че Ибн Асл ще дойде едва утре. Значи този мъж беше само подглаватар. Къде обаче се намираше роботърговецът? Преди малко бе станало дума, че „другите“ са още назад и утре ще донесат вода от Бир Мурат. Дали Ибн Асл се намираше сред тези мъже? По каква причина беше изостанал?
Не се наложи дълго да чакам отговор на този въпрос, понеже двамата седящи под мен продължиха прекъснатия разговор, като Грозника каза:
— Ако Ибн Асл не беше взел под своя закрила дъщерята на шейка на фесарахите, понеже смята, че ще получи висока цена за нея, то щях да се откажа от всичко друго, за да я поискам като мой дял и да бичувам за наказание безсрамницата до смърт. Мен да нарече най-проклетия шейтан и да ми плюе в лицето! Да беше някоя негърка или кафява нубийка, щях да й прережа гърлото, без да питам Ибн Асл. Жалко, че този път сам той е с кервана, а не повери както обикновено шествието на нас! Той можеше да си иде тайно у дома и тогава нямаше да се подхвърли на опасността да бъде нападнат изневиделица от оня чуждоземен невернически ефенди.
— Не се кахъри за него! Опасността сега ще се насочи срещу гяура и ще го погълне.
— Аз нямам такова убеждение. Впрочем изобщо не е сигурно дали ще дръзне да се залови с нас!
— Абд Асл го каза и турчинът Мурад Насър беше на същото мнение. Двамата познават чужденеца и вероятно много добре знаят какво ще направи. Аз присъствах на разговора. Онова, което те не знаеха, проницателният ум на нашия господар отгатна и допълни. В Хартум хората определено са научили за нашето нападение на жените фесарахи и следователно Рейс Ефендина ни дебне край Нил. Със същото намерение е пратил мюлазима и оня сигурно не е тръгнал сам, ами е забрал една дружина асакери. Той е бил видян в Короско с чуждоземния ефенди, от което следва, че двамата ни чакат. Но горко на християнското куче, ако се осмели да нападне Ибн Асл! Господарят сподели с мен какво ще го прави.
— Ще го налага с камшика до смърт?
— Не, нещо много по-лошо. Залавя го, отрязва му езика, за да не може да го издаде, и го продава като роб на някое от черните племена по земите край Бахр ел Гхазал.
— Това би било едно напълно заслужено отмъщение. Нека франкските християни си стоят в своите страни и не се мешат в нашите работи. Какво право имат те да ни забраняват търговията с роби? Ни най-малкото! Да се надяваме, че на Ибн Асл ще се удаде да спипа неверника.
— Не се и съмнявам, понеже той задържа Малаф и другите, които са видели гяура, когато им е отнел пленниците. Те ще го посочат на господаря. Ибн Асл им беше много разгневен, задето са допуснали да бъдат победени от един-едничък мъж. Ето защо те сега ще мобилизират всичките си сили само и само да поправят грешката.
— Като дойде утре, господарят ще доведе ли и годеницата си?
— Не. Та нали в такъв случай ще трябва да я мъкне до Рас Рауай, което ще е неудобно за всички ни. Брат й, турчинът, е потеглил тази заран с нея от Бир Мурат, а Абд Асл ще го придружава, за да я отведат във Фашода.
Бях чул достатъчно и не ми бе нужно повече да знам. Ловецът на хора беше останал при Бир Мурат, за да ме залови. Мурад Насър и факирът бяха заминали от там, утре Ибн Асл възнамеряваше да дойде насам. От по-нататъшни сведения не се нуждаех, за да мога да осъществя плана, който току-що ми бе хрумнал. А този план беше, да отида открито в бивака на кервана и по такъв начин да подготвя нападението, че максимално възможно да предотвратя една кървава битка. Ето защо сега се върнах в нашето скривалище и споделих с мюлазима и онбашията намерението си. Двамата бяха против.
— Толкова нещо аз не бих рискувал, ефенди! — предупреди Али Фарид. Ти залагаш живота си на карта. Най-малката грешка може да доведе до разкриването ти.
— Ако не подхвана баламски нещата, за това и дума не може да става.
— А ако въпреки всичко ония се усетят кой си?
— Тогава ще имам ръцете си, главата, която никога не ме е изоставяла, и оръжията си.