— От Димиат съм. Но преди да продължа, обясни ми по-напред как така знаете имената ни, без да ме познавате!
— До нас достигнаха изстрели и аз изпратих съгледвачи. Те са дошли дотук, видели са ви и са чули вашия разговор. Вие сте се обръщали един към друг по имена и сте говорили за цената на тъмнокожите и черкезките робини.
— Така беше и обяснението ти ме удовлетворява. Там до скалите стоеше някакво животно. Аз стрелях по него. То се дръпна, но пак дойде и изчезна едвам когато му пратих втори куршум. Оттам изстрелите. А сега за нещо друго! Познавате ли един мъж, който е също търговец и се казва Мурад Насър?
— Да, познаваме го.
— Той е родом от Ниф край Измир и ми е добър и постоянен търговски партньор. С вас мога да споделя, че и аз търгувам тайно с рекик. Вие няма да ме издадете, по-скоро се надявам да сключа някоя и друга добра сделка с вас. Мурад Насър дошъл в Египет да направи голям пазарлък и ме потърсил в Димиат, но не ме намерил, понеже бях на път. Аз го последвах в Кахира, само че той беше отпътувал. Отидох в Сиут пак без да го заваря и чух, че корабът му бил отплавал за Короско.
— Така е, истина е — съгласи се главатарят. — Мурад Насър бил наел един сандал.
— Ти го знаеш?
— Да. Миналата нощ го научих от самия него. Той беше при нас край Бир Мурат и ни разказа необикновени преживелици.
— Значи си го срещнал? Аз нямах това щастие. Понеже се нуждаех от роби, трябваше непременно да го догоня, ала в Короско чух, че сандалът му вече пак бил отплавал. Аз го последвах, настигнах го в Хандак и разбрах за свое съжаление от рейса, че Мурад Насър бил слязъл в Короско, за да язди към Абу Хаммед. Ето защо продължих пътуването до Дугаит и оттам поех с една наета хеджин към Бербер, за да дочакам там Мурад Насър.
По време на фабулата ми лицето на предводителя значително се бе прояснило. Започна да се обхваща с доверие към мен, а хората му ми хвърляха кажи-речи приятелски погледи.
За жалост този разказ имаше едно слабо място, което нямаше как да променя. С други думи ако Мурад Насър беше поел по краткия сухоземен път от Короско за Абу Хаммед и аз съм пристигнал едва след него в Короско и тепърва плавал още нагоре по Нил много по-дългия участък, не би ми било възможно да стигна преди него в Бербер, че и даже да се намирам днес тук във Вади ел Бард след една дълга пустинна езда. Тук беше налице една разлика във времето от повече от една седмица, значи груб блъф. Моите слушатели за щастие не заподозряха нищо. Те не правеха след мен сметка, а и аз отминах, за да не им дам време за размисъл, с по-голяма бързина този щекотлив пункт.
— В Бербер за своя голяма радост се натъкнах на двама приятели. Аз съм член на светата Кадирине и посетих едно кафене, препоръчано на нашето братство. Там срещнах моккадема и муца’бира. Те се зарадваха, като ме видяха, и то по особена причина. Разказаха ми за похода ви за роби към ду ара на фесарах. Били сте направили голяма плячка и…
— Но откъде са знаели те за тоя поход? — бях прекъснат.
— Остави ме да разказвам, де! Вашият грабителски набег вдигнал неимоверен шум и Рейс Ефендина си поставил за цел да ви пипне. Искал да ви препречи пътя през пустинята Атмур и за тая цел пратил един офицер с отряд асакери към Короско при някакъв си чуждоземен християнски ефенди, който бил негов съюзник. Самият той залегнал край Бербер на пусия, докарвайки си асакери от Хартум. За щастие сред тях се намирал един член на Кадирине. Мъжът се казвал Бен Мелед и…
— Вярно е, отново вярно! — извика предводителят. — На тоя Бен Мелед ние му плащаме и той вече често ни е оказвал добри услуги. Аз стигам до познанието, че трябва да те дарим с пълното си доверие. Ти наистина си наш приятел и сега аз на драго сърце ти казвам добре дошъл.
Той ми подаде ръка, а после трябваше да стисна здрав няколко пъти — според обичая на страната — и ръцете на другите. Колко добре беше станало, че когато подслушах следобеда моккадема и муца’бира, чух името Бен Мелед! Не ми беше лесно да съчетая малкото известни ми факти в разказ, с който да спечеля доверието на тези предпазливи и мнителни хора. Те се сбутаха по-плътно и по-близо до мен, когато продължих да осведомявам:
— Абд ел Барак знае вашия пустинен път. Искал да ви предупреди, но нямал време, тъй като го очаквали в Хартум. Тоя чуждоземен ефенди бил, както ми бе разказано, изключително опасен човек. Моккадемът знае, че търся роби, и ми даде добрия съвет да не си ги доставям чрез Мурад Насър, а непосредствено от вас. Посъветва ме да потърся час по-скоро Ибн Асл и да му кажа, че оня гяур, ефендито, го дебне тук в пустинята. Аз веднага изявих готовност. Той ми описа тази вади и каза, че със сигурност щял съм да ви срещна тук при някакви си три дървета газиах. Но понеже не познавам пустинята, наех от Менелик, шейкът на монасирите…