— Възможно е, но аз не убивам. Засега всичко върви така добре, че нямам причина внезапно да реша нещо друго. Предводителят сега е в наши ръце и другите също ще ни паднат.
Ето че отгоре се чу шум от приближаващи крачки и когато погледнах към скалите срещу звездното небе, видях асакерите, спускащи се един след друг. Почаках, додето навлязат в слуховия обсег, и им викнах после, съобщавайки, че съм тук, за да не вдигнат евентуална патърдия при вида ни. Скоро застанаха при нас. Бяха внимавали много и аз бях убеден, че шумът, който въпреки всяка предпазливост бяха причинили, не е бил чут в бивака на роботърговците.
— Ние чухме сигнала ти и веднага дойдохме, ефенди — рече Али Фарид. — Предполагам, че с хитрост нищо не си съумял да постигнеш и сега ще ни разрешиш нападението.
— Лъжеш се. Хитростта има успех и ще ни доведе, както се надявам, без битка до целта. Планът ми няма да успее само ако бъдете непредпазливи. Тук лежат двама пленници — Бен Касаве, подглаватарят на Ибн Асл, който ще пристигне утре, и един от неговите хора.
— Как? Ти си заловил Бен Касаве? Как успя да я свършиш тая работа, без да са го подпомогнали хората му?
— Чрез хитрост, на която ти не хващаш вяра. По-късно всичко ще узнаеш. Сега трябва да действаме. Онбашията също ли е долу?
— Да, той потегли едновременно с мен и сега сигурно се намира от другата страна на бивака в очакване на твоите заповеди.
— Горе кой остана?
— Твоят Селим и двамина пазачи при камилите.
— Проклятие! Какво си сторил? Не биваше да поемаш такъв риск.
— Не съм рискувал нищо. Или двама мъже не са достатъчни за надзираване на камилите?
— Определено. Но аз сега не мисля за животните, които впрочем не биха избягали дори и да нямаше пазачи при тях. Безпокоя се по-скоро за пленниците.
— Те са ни гарантирани, защото Селим седи при тях. Знам, че той сегиз-тогиз върши глупости, и ето защо не го взех с нас. Лесно можеше да издаде всичко.
— Тъй! Изключил си го заради плиткия му ум, пък си му поверил важните пленници? Умно ли си постъпил? За съжаление това не може да се промени, понеже не бива да губим време. Ще ви обясня какво трябва да се направи. Приближете се, за да не съм принуден да говоря високо!
След като сключиха кръг около мен, продължих:
— Двамата пленници, които виждате да лежат тук, са вързани и със запушени уста. Те са в несвяст, но скоро ще дойдат отново на себе си. Един от вас ще остане при тях да ги пази. Давам му разрешение да прободе веднага и двамата, в случай че макар и само единият от тях се е раздвижил. Останалите ще ме последват до бивака на враговете. Те са толкова непредпазливи, че не са поставили ни един пост. Лагерът се намира на около петстотин крачки оттук и аз трябва да ви го опиша. Тръгне ли човек оттук към него, стига най-напред до кладенеца, край който аз и Бен Нил лежахме заедно с тези пленници. Сега там няма никой. По-нататък ловците на роби са струпали кремъклийките си до скалите, което е много непредпазливо от тяхна страна, но за нас е добре дошло. Вдясно от тях, повече към средата на вади, бивакуват в кръг наоколо момичетата. От другата страна на този кръг лежат камилите. Най-главното е да завладеем кремъклийките, което никак не е трудно. Нямат ли противниците пушки, те са ни в ръцете, защото с ножове и пищови нищо не могат да постигнат, ако сме ги обкръжили, за да стигнем до целта, ще оставите тук пушките си които само биха ви пречили. Аз ще вървя начало, Бен Нил ще ме следва, после идва на ред мюлазимът и зад него ще се движат останалите с две крачки дистанция един от друг. Залегна ли да пълзя, трябва да последвате примера ми, като избягвате всякакъв шум. Когато стигна до кремъклийките ще ги вземам една по една и ще ви ги подавам. Вие ще ги препредавате назад, докато всеки има две-три парчета. Така всички ще са в наше притежание. След това ще чуете от мен сигнала за връщане и ще се отдалечите тихомълком един подир друг. Какво ще се прави по-нататък, сетне ще узнаете.
Всичко беше толкова ясно, че нямаше кой да не ме е разбрал. Преди да потеглим, подбрах един мъж, който трябваше да пази асакерските пушки и пленниците.
Тоя потаен гъши марш към вражеския бивак явно се струваше на хората по-пленителен, отколкото едно нападение. Те полагаха максимални усилия да следват указанията ми и трябва да кажа, че доста трябваше да напрегна слух, за да чуя скърцането на пясъка под нозете им. Може би на петдесет крачки преди бивака аз легнах и започнах да пълзя. Когато погледнах назад, Бен Нил също лежеше на земята и следващите сигурно на свой ред го бяха сторили. Придържах се плътно наляво към скалната стена. Беше истинска радост колко тихо и безшумно се движеха в мрака след мен асакерите. Подминахме кладенеца и сега се налагаше да бъдем двойно по-предпазливи, защото от дясната ни страна лежаха най-близките спящи. Най-сетне се добрах до мястото, където се намираха кремъклийките. Вземах ги една след друга и ги подавах на Бен Нил, който ги предаваше нататък. Когато бях дал и последната, му прошепнах: