— Сега обратно. Предай го назад! Аз ще ви последвам по-късно.
— Защо няма да дойдеш с нас, ефенди? Къде се каниш да идеш?
— При онбашията, за да му кажа как да действа.
— Посред враговете? Ефенди, това е извънредно опасно. Бива ли да дойда с теб?
— Не. Нямам нужда от теб. Твоето придружителство само ще увеличи опасността. По-добре се погрижи другите да не извършат някоя глупост!
Доблестният младеж се безпокоеше за мен. Той предаде заповедта ми нататък. Колоната направи кръгом и се задвижи обратно с плячкосаните оръжия. На мен и през ум не ми минаваше да поема пътя си посред бивака, напротив, пропълзях едно малко разстояние назад и се насочих към другата страна на вади. Стената на долината там също се състоеше от стръмни скали и аз установих, както бях предположил, че ловците на роби не бивакуваха досами стръмния скат, а между тях и скалите имаше свободно пространство, от което можех без опасност да се възползвам. Когато оставих бивака зад гърба си, продължих нататък, за да се срещна с онбашията Мустафа. И тук трябваше да измина приблизително петстотин крачки. След като имах четири пети от тоя път зад себе си, дадох споменатия сигнал, за да разбере старият капрал за приближаването ми и да не ме сметне за враг и да вдигне шумотевица. Мустафа веднага се бе ориентирал в нещата, защото ме пресрещна след късо разстояние.
— Ти ли си, ефенди? — прошепна. — Хубаво че даде сигнала, иначе щяхме да те посрещнем враждебно. Как стоят нещата? Можем ли да пристъпим към нападението?
Дадох указанията си на ветерана. После поведох него и хората му толкова далеч напред, че до бивака оставаха най-много сто крачки. Там те трябваше да го обкръжат в една редица до половината, като десният флангови застана плътно до скалите, а останалите образуваха четвърт кръг, достигайки вляво отсреща. По същия начин исках да разставя от другата страна хората на мюлазима, така че най-външният му човек да влезе в досег с този на онбашията. Ето как асакерите щяха да образуват един полукръг, обхващащ бивака. Неговият диаметър беше неизкатеримата скала, в чието подножие се намираше кладенецът. Така никой от ловците на роби нямаше да може да ни се изплъзне и аз дадох заповед да се стреля по всеки, който направи опит за бягство.
Сега всъщност трябваше веднага да се върна при мюлазима, ала си помислих за робините и страха, който щеше да ги обземе, в случай че започнеше пукотевица. Беше не само възможно, но даже много вероятно да побягнат и да отворят по този начин повече работа на моите хора. Ето защо сметнах за уместно да уведомя жените. И тъй, запълзях към бивака, набелязвайки за цел шатрата на Марба, дъщерята на шейка на фесарахите.
Налагаше се да мина през кръга на ловците на роби и скоро открих една пролука, която ми даваше достатъчно пространство. Преминах благополучно по нея и достигнах въпросната шатра. В действителност пред всяка шатра би трябвало да има пазач, ала случаят не беше такъв.
Рогозката, служеща за врата, бе спусната. Аз я повдигнах малко и се вслушах навътре. Чух дишане и отсъдих, че тук се намираха значителен брой спящи. Един шум ми подсказа, че една от тях се обърна. Скоро отново го чух и този път шумоленето бе съпроводено от изпъшкване. Отгатнах, че шейковата дъщеря се мята безсънно от една страна на друга следствие болката от ударите.
— Марба! — прошушнах аз, наистина, тихо, но така, че трябваше да го чуе.
Тъй като никой не отговори, повторих думата няколко пъти, докато чух един приглушен глас да пита:
— Кой вика? Кой е там?
— Един, който ви носи свободата. Ела по-близо, трябва да говоря с теб.
— Свободата? О, Аллах, Аллах! Кой си ти?
— Не се безпокой, не принадлежа към ловците на роби. Аз съм чужденец и се промъкнах в бивака, за да ти кажа, че скоро след разсъмване ще бъдете свободни.
— Това е лъжа! Тук във вади се движат само нашите мъчители, а сред тези хора няма да дръзне да се промъкне никой.
— Аз говоря истината. Ще го разбереш.
— Ако трябва да ти повярвам, закълни се в брадата на Пророка!
— Не мога да го сторя, защото съм християнин и не се кълна.
— Християнин? О, Аллах! Да не би да си чуждоземният ефенди, който отвъд Бир Мурат съвсем сам победил Малаф и придружителите му и им отнел пленниците?