— Да, аз съм този.
— Тогава ти вярвам. Почакай, идвам!
В шатрата настъпи продължително раздвижване. Нещо се шумеше и шумолеше тук и там. Разменяха се тихи слова:
Марба разбуждаше спътничките си.
— Някой би могъл да мине оттук и да ме забележи. В шатрата ще съм в по-голяма безопасност. Позволете да вляза!
Същевременно вече пропълзях под рогозката и седнах зад нея.
— В името на Аллах, не го прави — помоли Марба. — Никой мъж не бива да пристъпва в женска шатра!
— Този закон тук ще претърпи изключение. Ако бъда открит и заловен, няма да мога да ви спася.
— Имаш право и тъй като си християнин, можем да го допуснем. Кажи ни първом дали е вярно, че искаш да ни спасиш!
— Вярно е. Ние открихме дирята на Ибн Асл и бивакът е обкръжен от нашите асакери. Сега ще чакаме, додето настъпи денят и спящите се събудят.
— Баща ми ли ви прати?
— Не. Идем по задача на хадифа, който забрани търговията с роби. Но ти ме нарече „чуждоземния ефенди“. Говорено ли е в твое присъствие за мен?
Марба беше приближила и седна до мен. Чух го, когато отговорът й прозвуча близо до мен:
— Онези не знаеха, че ги подслушвам. Това беше вчера, когато неколцина мъже дойдоха в нашия бивак. Единият беше турски търговец, а другият — факир. Ние бивакувахме край палмовата гора на Бир Мурат и аз се бях облегнала на ствола на една палма. Тогава те дойдоха и заговориха за теб.
— Какво казаха?
— Че някакъв мъж, който се казвал Рейс Ефендина, бил проводил при теб своя мюлазим — за каква цел, не можах да разбера, но почувствах, че всички се бояха от теб. Двамата пришелци разказаха едно-друго за теб и говореха все лоши неща.
— В такъв случай сигурно и ти ме смяташ за зъл човек?
— О, не, ефенди, защото когато зли хора говорят лошо за друг, то той определено е добър, а щом даже се страхуват от него, той трябва да е дваж по-добър.
— Но аз съм християнин. Бива ли да говориш добро за един друговерец?
— Защо не? Фесарахите не са такива вкостенели мохамедани, както си мислиш. При нас вече на няколко пъти са идвали франки, християни, и всички те бяха много умни и много добри хора. А тези, които ни отвлякоха, са мохамедани. Коя религия при това положение е по-добрата?
— Християнската, можеш да ми вярваш. Християнинът робство не познава. Той е син на Извечната любов и се старае да проявява търпение, благост и състрадание. Вас обаче не само са ви отвлекли, но са ви и били.
Тя премълча, ала тихото скърцане на зъбите ми подсказа каква струна съм засегнал в нея.
— За това деяние ще накажа с бой Бен Касаве и неговите апапи — продължих аз. — Те не могат да ни се изплъзнат и също самият Ибн Асл ще падне в ръцете ни.
— Тогава трябва да го дочакаш тук, защото той остана при Бир Мурат, за да те издебне и застреля от засада.
— Както чух, щял да пристигне тук днес.
— В такъв случай се пази от Либбан!
— Кой е Либбан!
— Един бивш аскери, който е живял дълго време в Судан и там се е научил да борави с лък и стрели. Улучва точно. Преди известно време неколцина ловци на роби получиха в дар от един такалехски шейк отровни стрели. Бен Касаве запази своята, всички други бяха предадени на Либбан, понеже той е най-добрият стрелец и сега е на път с Ибн Асл, за да изстреля една такава стрела по теб. Ибн Асл каза, куршумът би могъл евентуално само да рани, отровната стрела обаче при всички случаи е смъртоносна.
— Много добре замислено от страна на тоя мъж и аз ще му се отблагодаря.
— Стори го, стори го, ефенди! Според онова, което чух за теб, ти си тъкмо мъжът, дето ще съумее да отмъсти за нас. Ти не знаеш какво сме изтърпели. Сега не искам да говоря за това, но по-късно ще ти разкажа. Жалко, че е тъмно! Много бих се зарадвала да можех да зърна лика ти. Ако можеше да ни върнеш на нашите бащи и братя, те биха те посрещнали с ликуване и никога бени фесарах не биха забравили името на мъжа, предпазил техните жени и дъщери от позора на робството.
— Аз храня крепката надежда, че вие отново ще видите своите близки!
— И гробовете на избитите! Ефенди, ще предадеш ли убийците на нашите войни?
— На този въпрос сега още не мога да отговоря, тъй като съдбата на разбойниците не зависи единствено от мен. Но вече трябва да се отдалеча. Аз дойдох само за няколко мига, колкото да ви съобщя, че наблизо има избавители. Иначе сигурно много щяхте да се изплашите, ако се стигне до битка. Сега обаче знаете какво предстои и аз ви моля да останете спокойно по шатрите си, което ще облекчи задачата на моите хора.
— Хвала на Аллах! Похитителите повече няма да ме бият, а и никой друга няма вече да опитва камшика.