Марба го каза с такава трескавост и решителност, сякаш беше отредила съдбата на тези двама мъже. Аз я попитах още къде биват съхранявани факлите и научих, че в шатрата има две-три. Поисках да ми ги даде и после се сбогувах. Минах незабелязано през спящите и потърсих сега Али Фарид.
Дадох му указанията си и той тръгна с хората си да заеме описаната вече позиция. Аз останах при двамата пленници с Бен Нил и асакери, който ги бе пазил.
Намирахме се зад кривината на вади, така че хората от бивака не можеха да ни видят даже и да стъкнехме тук огън. Ето защо запалих една факла да оградим вързаните. Те се бяха осмелявали, както ми каза пазачът, само леко да помръдват.
Снех им запушалките от устите, измъкнах ножа и ги заплаших:
— Нито дума високо! Който нададе вик, мигновено получава острието! Можете да ми говорите, но тихо.
Те се вторачиха в мен. Да ме видят тук, не бяха очаквали. Те дори още не знаеха кой ги е проснал.
— Ти ли си това, ти? — избълва Бен Касаве. — Какво ти дойде на ума! Как можеш да се отнасяш по този начин с нас, твоите домакини?
— Който е мой искрен приятел, той е такъв и на моя придружител.
— Та нали сме му приятели.
— Не. Вие се канехте да го убиете. Аз чух всяка ваша дума. Неговата уста трябваше да бъде накарана да замлъкне и вие вярвахте, че ще сметна върха на една такалехска стрела за зъба на някоя отровна змия. Такива коварни убийци не могат да бъдат мои приятели. Аллах отплаща всяко дело на човека и вие също ще бъдете съдени според деянията си.
— Значи съдията е Аллах, не ти. Освободи ни! Когато Ибн Асл дойде, много ще се разгневи от поведението ти.
— Действително! Само че неговият гняв ще е насочен повече срещу вас, отколкото срещу мен. Той едва ли ще сметне за възможно мъже като вас да се оставят толкова лесно да бъдат пленени.
— Не те разбирам. Нали само си правиш един неподобаващ майтап с нас?
— Майтап? О, не! С хора от вашата пасмина аз не се майтапя.
— Ама че нали се каниш да завъртиш далавера с нас. Тъкмиш се да вземеш роби от Ибн Асл!
— Това е вярно. Тъкмя се да ги взема, ама не пък и да ги платя. Аз вземам роби и раздавам в замяна пушечни куршуми.
— Ти продължаваш да се майтапиш. Че говори най-сетне разумно, та да знаем къде сме! И ни развържи, иначе за тая работа лошо ще си изпатиш от Ибн Асл!
— Ха! Вие също ни крояхте зло и каква беше сетнината? За втори път попаднахте в ръцете ми. А от вашия предводител не се страхувам повече, отколкото от вас. Ибн Асл ми е ясен, ясни са ми и намеренията му. Той се таи край Бир Мурат, за да ме угости чрез Либбан с една отровна стрела.
— Либбан! Какво знаеш за него? Та аз изобщо не съм приказвал за него. А пък и стрелата не е отредена за теб.
— Напротив, за мен.
— Не, за чуждоземния ефенди, за християнското куче.
— Значи за мен!
— За…!
Бен Касаве промълви само тази едничка дума и с грозника ме зяпнаха, изпълнени с ужас. Едва след известно време пропелтечи:
— Как? Ти… ти да си… тоя… ефенди?
— Разбира се!
— И да рискуваш така безогледно дръзко да се намъкнеш посред враговете си?
— Действително! Ти си един безподобен будала. Беше чувал за мен. Когато аз съвсем сам държах вас, десетимата мъже, в шах, трябваше веднага да предположиш, че аз съм този франк. Рейс Ефендина ме призова да ви заловя и ви отнема робините. Сега прочутият Ибн Асл ме дебне край Бир Мурат и докато Аллах му заслепява очите, аз се намирам тук и ще пленя целия керван.
— Ще ти бъде трудничко! Моите хора ще се отбраняват.
— Ще се отбраняват? Всички те спят. Аз заведох моите асакери при кладенеца, за да ви прибера пушките, които по толкова глупав начин бяхте събрали наедно. Ето, погледни тук!
Кремъклийките лежаха наблизо. Оставих светлината на факлата да падне върху тях.
— О, Аллах, о, Пророк, о, халифи! — изскърца зъби Бен Касаве. — Това наистина са нашите пушки!
— Да, те са. А сега асакерите са обградили бивака ви и чакат моя сигнал, та да се нахвърлят върху него. Те са повече от достатъчно, за да ви видят сметката. Освен това казах на Марба, че сме дошли да освободим нея и спътничките й. Робините следователно знаят, че са под наша закрила, и вие сега ще ги имате посред вас като неприятелки, които ще утежнят всяка съпротива срещу нас.
— О, Аллах, закриляй ни от Шейтана и всички негови помагачи! Кой би го помислил! Ти ни излъга, позорно излъга. Твоето коварство…
— Мълчи! Не хули, иначе ще заиграе камшикът! Аз ви надхитрих, това е всичко. За коварство не може и дума да става. Когато пантерата разрежда вашите стада и вие я дебнете, за да я убиете, това коварство ли е от ваша страна? Не, то е само неизбежна отбрана. А ловците на хора стоят по-ниско и от най-дивото животно. В природата на животното е залегнало да се прехранва с лов. Човекът обаче трябва да бъде подобие на Бога, който е Всевечната любов. Само че вие не сте хора, а най-презрените и пропаднали създания, които земята носи. Ето защо дълг на всеки честен мъж е да ви изтребва. Като ловци на роби вие подлежите на един друг съдия, ала аз ще се разправя съвсем другояче с вас. Вие се тъкмяхте да отровите моя спътник. За това деяние законът на пустинята и грижата за нашата сигурност изисква смърт. Имате малко време да се подготвите за нея. Аз ще я карам съвсем изкъсо с вас.