— Ефенди, това е добре! — викна ми. — Вече мислех, че имам пред себе си ловците на роби.
— Точно такъв е случаят — отговорих аз, като му подадох ръка. — Ние ги пленихме.
— А робините?
— И те са тук, свободни.
— Аллах, Аллах! Ефенди, учудвам се! Във висша степен съм удивен! Как я свърши тая работа? Къде те срещна Али Фарид?
— В Короско.
— Така си и мислех. Аз го пратих нататък. Толкова далеч там долу. Как успя да откриеш пътя на разбойниците?
— Ще ти разкажа. Но ти естествено не си сам. Къде са хората ти?
— Тук зад скалите. Аз яздех начело и видях бивака. Понеже помислих, че имам пред себе си ловците на хора, отдръпнах се бързо и слязох от камилата, за да наблюдавам скришом. Тогава ти дойде разбързан.
— Аз видях двама ездачи да се задават иззад ъгъла и отново да изчезват. Погледнах през далекогледа и те познах. Предполагах, че си в Бербер, и съм учуден да те срещна тук.
— После ще узнаеш защо напуснах Бербер, а сега нека отидем преди всичко в бивака!
При вика на Ахмед хората му се появиха иззад скалния ъгъл. Бяха четиридесет, добре въоръжени ездачи, всички седящи на стройни камили — асакерите, които бе командировал от Хартум в Бербер. Закрачихме пред тях към бивака. Там моето поведение бе привлякло вниманието, хората ме бяха видели да тичам и ето че сега идвах с толкова много народ. Когато нашите войници познаха своя повелител, се втурнаха към нас да го посрещнат с шумно ликуване. Имаше много за разказване. Нашите асакери се присъединиха към своите, за да им разправят преживелиците си. Рейс Ефендина на първо време не се поинтересува от пленените ловци на роби и освободените жени. Трябваше да седна с Али Фарид и Мустафа при него, защото той искаше най-напред да бъде осведомен за състоянието на нещата. Аз предоставих разказването на другите двама и мога да кажа, че те така се разсипваха от похвали, че често се намесвах. Мина почти час, преди да бъде разказано всичко, тъй като те го правеха с обстоятелствеността на ориенталеца, за когото времето няма цена. Най-сетне Ахмед бе научил всичко до най-дребното и незначителното. Той поде:
— Мислех, че те познавам, ама далеч не съм те познавал, ефенди. Бях убеден, че давам на хората си един добър съветник, но че си бил чак толкоз умен и хитър, все пак не съм знаел. Трябва да кажа, че това което чух, надминава всичките ми очаквания. Мислех, че трябва да се бия с разбойниците, а ето че намирам работата свършена без битка.
— Значи си знаел, че ще ги срещнеш тук? От кого?
— Сред моите хора имаше един предател, член на Кадирине, който…
— Имаш предвид Бен Мелед?
— Как, ти го знаеш?
— Да, защото той е мъжът, съобщил твоя план на моккадема.
— Бен Мелед си получи своето възнаграждение. Той се разбъбрил пред един друг. Другият беше верен и ми го каза. Ето как узнах, че моккадема е на път с муца’бира към тази вади, за да срещне тук Ибн Асл. Набивах си бързо камили и потеглих, след като предателят получи бастонадата по такъв начин, че сигурно вече няма да бъде от голяма полза за Кадирине. Яздехме нощем и от заранта търсим кладенеца, където сега те намерихме.
— Слава на Аллах за това! — въздъхна лейтенантът. — След като ти самият дойде, от мен вече е снет големият дерт по женорята. Бих предпочел да се бия със сто неприятели, наместо да водя шейсет такива шейтанки. Тая Марба ръгаше около себе си като някой див суданец! Тя е една от най-младите и красивите. Колко ли безогледно дръзки биха могли да са тогава пък другите! Не ми беше възможно да попреча на убийството.
— Аз самият нямаше да попреча, горко на онзи, който стори зло! — рече Рейс Ефендина сериозно, послужвайки си със своя известен девиз. — Сега съм осведомен и искам да хвърля едно око на бивака и хората.
Рейс Ахмед тръгна с нас към шатрите, пред които седяха жените. Те бяха чули кой е той и любопитстваха как ще се отнесе към тях. Убийството на Бен Касаве и грозника, изглежда, все пак ги притесняваше. Изправиха се пред него. Ахмед ги огледа с приятелски сериозен поглед. Трябваше да му покажа Марба. Той пристъпи към нея и попита:
— Ти си намушкала двамина мъже?
— Прости, емир! Ефендито също ми прости.
— Няма какво да прощавам, защото ти си постъпила правилно. Горко на онзи, който стори зло! Вие ще си получите обратно всичко ограбено, доколкото е още налице. Ще ви дам двайсет асакери да ви отведат в родния край и понеже ефендито ви е освободил, нека той бъде предводителят на кервана.
Ахмед се извърна и тръгна към пленниците отсреща. Те също бяха чули, че той е Рейс Ефендина. Следователно знаеха, че сега ще се реши съдбата им. Той огледа редицата им строго и мрачно. Притежаваше изключителни пълномощия и мога да кажа, че аз също очаквах напрегнато неговата присъда. Трябваше да му покажа парламентьора, към когото той се обърна с остър тон: