— Не бива ли при някой по-висш служител да се осведомя?
— Не, защото аз няма да се отбивам при никого. Понеже притежавам необикновени пълномощия, аз съм неприятен за тези хора. Разчитам изцяло на себе си, точно като теб.
Тук той наистина беше прав. За онова, което човек и сам може да свърши, не бива да иска подкрепа. И тъй, бе решено, че аз ще отведа дъщерите на фесарахите у дома им, и получих двадесет асакери като конвой. Как се зарадваха жените и момичетата, когато дадох заповед за стягане на багажа. Бен Нил остана при мен, от него не желаех да се лиша. От Селим обаче нямах нужда. Той щеше да язди с Рейс Ефендина. Когато го подканих — само на шега, разбира се — да оседлае камилата си, оня отвърна:
— Ефенди, пусни ме да тръгна с другите за Хартум, където ще те чакам! Бени фесарах, към които ще яздиш, не са достойни да видят при себе си най-храбрият от героите. Моята закрила, наистина, ще ти липсва, ала аз ще моля Пророка да бди над теб и да те върне при мен здрав и читав. Тогава твоята радост от срещата ще бъде неописуема.