— Ще съумеем. Обещавам ти всичко да поема върху себе си. Ако се наложи да се сблъскаш заради това произшествие с властите, ще се позовеш на моето изявление и по този начин ще снемеш всяка отговорност от себе си.
— Но ако се открие, че си довел децата при мен, въпреки туй най-напред мен ще задържат. Възможно е от това пътуването ми да бъде отложено, което пък ще ми нанесе големи щети, тъй като ме очакват в Хартум в определен ден.
— Ако задържиш тук децата, обещавам ти да тръгна с теб за Хартум. Услуга за услуга.
Лицето му тутакси се проясни и той побърза да използва случая:
— Това обещание сериозно ли е казано?
— Напълно сериозно.
— Тогава съм съгласен. Ето ръката ми! Дай си твоята! Децата остават тук, но ти поемаш отговорността за всичко, което може да възникне, а сетне ще ме съпроводиш в моето пътуване.
— Добре, уговорено, ето ръката ми! А сега нека Селим отиде до хотела да ми прибере багажа!
— Ще му дам заповед за това и после ще се погрижа за вечерята — настана време вече за нея.
Краткотрайният по тези ширини здрач беше настъпил. Отишлият в харема във връзка с вечерята Мурад Насър бе получил заръка да ми съобщи следната вест:
— Ефенди, ти си велик хеким. Твоят лечебен метод помогна, зъбоболът изцяло изчезна. Можеш ли да лекуваш и други болести?
— Да — заявих аз. — Да не би да имате още някой болен в къщата?
— За съжаление! Става дума за сестра ми.
— От какво страда?
— От една болест, за която една жена или девойка не обича да говори. Но ти спечели доверието й и ето как тя ме натовари да бъда откровен с теб. От известно, време тя губи именно украшението на главата си.
— Косата? В такъв случай, ако искаш да помогна, трябва да ми отговориш откровено на няколко въпроса, които има право да постави единствено лекарят.
— Питай спокойно! Ще ти дам сведенията.
— На каква възраст е сестра ти?
Мурад все таки се поколеба да отговори, тъй като въпросът според ориенталските разбирания всъщност съдържаше най-голямата безцеремонност. Напротив, той се осведоми:
— Нима е неизбежно необходимо да го знаеш?
— Разбира се.
— Е, тогава ще ти кажа, че Кумру стои в двайсетте години.
В Ориента едно момиче на двайсет години е вече старо. Аз продължих да питам безпристрастно:
— От плешивост ли страда наистина?
Турчинът плесна ръце и направи физиономия, като да бе получил плесница.
— О, Аллах, Аллах, какъв въпрос! Колко ли нещастни се чувстват кадъните на франките, които биват принуждавани от своите хекими да дават такива сведения.
— Който търси лечение, трябва да бъде откровен.
— Тогава ще ти призная, че по средата на нейната кожа има едно кръгло, лишено от коса място, с големината горе-долу на талер с лика на Мария Тереза.
— Твоята сестра боледувала ли е някога от някое тежко, продължително заболяване?
— Никога.
— В такъв случай вероятно ще мога да помогна, но трябва да видя плешивото място на главата.
— Ти си луд! — Възкликна турчинът ужасен. — Никой последовател на Пророка не бива да види едно момиче, а ти си даже християнин!
— Аз не искам да видя момичето, лицето му, а само малкото петно на главата му.
— Това е още по-лошо. Една ханъма ще предпочете да покаже на някой мъж целия си сурат, наместо плешивината на главата си.
— В случая аз не съм мъж, а хеким. Онзи, който дири помощ, не бива да се бои от очите ми. Или ще се съгласи сестра ти с моето искане, или ще запази плешивото петно, което ще става все по-голямо, додето цялата й глава оголее.
— О, нещастие, о, сърдечна мъка! Какво да правя? Когато годеникът съгледа този недостатък, ще отпрати сестра ми. Това не бива да стане, тя може би ще се покори. Ще отида горе при нея и ще я питам.
Мурад се обърна към вратата и тръгна. Аз бях убеден, че се касае за така наречената кръгообразна плешивост, ала въпреки това държах да бъде изпълнено искането ми. Дебелият трябваше да разбере, че е трудно да се отбие нещо от моите условия. След известно време той се върна и доложи:
— Ефенди, успях. Кумру се съгласи с твоето желание. Тя не бива наистина да те приеме в харемлъка и на нея също и е забранено да влезе в някое помещение, обитавано от мъж, но ще те срещне в една стая, в която никой не живее. Когато Кумру бъде готова със своите приготовления, ще ни уведоми.
Сега Селим се върна с вещите ми „Отел дю Нил“. Той влезе с голяма припряност и съвсем забравил метаните си, ме поздрави:
— Ефенди, голяма беда витае наблизо! Две заптиета те търсят.
— Мен? И ме търсят тук?
— Да. Дойдоха едновременно с мен до къщата.
— Как би могла полицията да ме познава! Назоваха ли ти някакво име?
— Не. Питаха за мъжа, който бил влязъл тук с две черни деца.