— Ефенди — поде онзи, който досега беше говорил, — ние сме натоварени да разберем къде се намират двамата млади негри, които ти си отвел от бирарията.
— Както виждате, те се намират при мен.
— Значи това са те? — попита шавашът, посочвайки Джангех и брат й.
— Да, те са.
— В такъв случай ще ги вземем с нас, за да ги заведем при техния господар, шерифът хаджи Абд ел Варак, прочутият моккадем на светото братство Абд ел Кадер ел Диелани.
— Той ли ви заповяда да ги отведете при него? Той началник ли ви е?
— Не.
— Тогава не можете да приемате от него никакви заповеди.
— Обръщаме ти внимание, ефенди! Ти си чужденец и не познаваш законите на страната.
— Излиза, че май ги познавам по-добре от вас.
— Ти си посегнал на шерифа!
— Точно както ти посегна на мен, с тая разлика само че ти ме бутна с крака си, без да съм ти сторил нещо, докато аз повалих моккадема, защото въпреки предупреждението ми, той повторно ме оскърби.
— Но какво право имаш ти над тези две негърски деца?
— Същото право, което има над тях и Абд ел Барак: наех ги да ми служат.
— Ама те все пак са негови слуги.
— Не, вече не, защото те решиха отсега нататък да останат при мен.
— Това е невъзможно, понеже Абд ел Барак няма да ги освободи. За целта той се нуждае от срок с предизвестие.
— Аха, умно е подхванал значи нещата! Но това няма да му донесе никаква полза. Главили ли са се тези деца при него?
— Не знаем.
— Или са му били предадени от техния баща?
— И това не можем да кажем.
— Тогава нека шерифът докаже, че има право да изисква да му ги върна. Като техен господар той трябва да може да удостовери, че ги е наел. Вероятно притежава някакъв договор или пък има свидетели, чрез които ще съумее да го докаже.
— От подобно нещо той не се нуждае. Те са живеели при него и са му прислужвали, ето защо принадлежат на него.
— А сега живеят и служат при мен, ето защо принадлежат на мен.
— Ние обаче имаме заповед в случай на нужда и със сила да ги закараме при техния господар.
— Тая заповед от вашия началник ли я получихте?
— Не. Ние действаме по заръка на шерифа.
— За мен донесение направено ли е?
— Още не. Абд ел Барак ще го повдигне, в случай че не му предадеш децата.
— Хубаво! Нека изчакаме значи, додето го стори. После съдията ще реши на кого принадлежат децата. Откъде всъщност знаете, че те се намират тук при мен?
— Аз те видях да завиваш с тях насам в улицата и да влизаш в тази къща. Ти ги водеше за ръка, което привлече вниманието ми. После минах край бирарията тъкмо когато Абд ел Барак излизаше. Той ме повика, за да ми даде поръчението, за чието изпълнение аз забрах още един аркадаш.
— Сега всичко ми е ясно и искам да ти поставя един важен въпрос. Познаваш ли законите на тази страна?
— Разбира се, че ги познавам.
— Робството разрешено ли е?
— Не.
— Знаеш ли от кой край са родом тези деца?
— Шериф Абд ел Барак сподели, че били челяд на донгиолите.
— Това е вярно. Само че те не са родени в Египет, а в родината на своето племе. Преди приблизително две години, когато ловът на роби беше вече забранен от падишаха, те са били отвлечени и Абд ел Барак ги е купил. Те не са негови слуги, той ги е превърнал в свои роби, като момчето дори е главил при други хора. Платата пъха в джоба си. Те обаче получават удари наместо ядене, когато не носят достатъчно пари вкъщи. Така стоят нещата. Щом Абд ел Барак иска да има децата, добре, нека се обърне тогава към властите. Аз ще докажа, че той ги е купил и ще поискам да бъде наказан. Не е особено похвално за главата на едно толкова благочестиво братство да се удостовери, че държи роби и нощем ги връзва превити одве, в случай че не са му спечелили достатъчно. Но вие сте пазители на закона и би трябвало да пазите ръцете си от опетняване, като ги предоставяте на разположение на един робовладелец. Аз ще проявя добрината да забравя грубото ви отношение към мен, ето защо се отказвам от първоначалното си намерение да направя оплакване от вас и даже ще ви дам един бакшиш, за да не остане трудът ви напразно.
Извадих няколко сребърни монети, които незабавно се изгубиха в диплите на поясите им.
— Ефенди — рече единият, — ти изговори думи на разсъдливост и мъдрост и аз ще съобщя на Абд ел Барак, че ще постъпи умно, ако се откаже от претенциите си към децата. Аллах да ти даде радостни дни и дълъг живот!
Той кръстоса ръце на гърдите и се поклони вежливо. Неговият спътник последва примера му, след което двамата изчезнаха.
Изумен от този обрат на нещата, моят дебел турчин бе оставил лулата си да угасне. Той ме огледа с ококорени очи и заклати емфатично глава.