— Не, заради джина палим свещи във всички одаи.
— И той въпреки това идва?
— Въпреки това той идва! Минава през зарезени врати и броди край нас из осветените стаи. Ужасно е! фактът, че все още не съм напуснал полесражението пред джина, ще ти подскаже, че с пълно право нося името Насър, означаващо победител.
— Пътната врата също ли се зарезва?
— Разбира се, и то с две големи тежки резета, които не е толкоз лесно да се поместят.
— А къде спи Солим, храбрият векилхарч, който се наема с всички герои на света?
— Зад пътната врата, където всеки ден си приготвя постеля.
— И той също ли е съзирал духа?
— Ката ден, ката вечер. От това може да ти стане ясно, че Селим наистина е безстрашен мъж. Днес ние за пръв път ще можем да се отдадем на почивката, от която досега се лишавахме. Аз съм каталясал и ще се радвам на несмущаван сън. Лека нощ.
Мурад ми подаде ръка и отиде в своето жилище. Чух как зарези след себе си вратата. Не се и съмнявах, че копнее за почивка. Хора, които си похапват яко, след храна са уморени. Но относно това, че призракът днес няма да го обезпокои, бях на друго мнение. Тъкмо днес щеше да дойде той, и то заради мен.
3. В „къщата на джиновете“
Трябва да бе към единайсет часа по нашето отчитане на времето и аз сметнах за уместно да направя приготовленията си, които бяха много прости. Най-напред сложих децата да спят. Те легнаха в ъгъла на миндерлъка и аз ги завих с наметалото си така, че лицата им да останат под него — не биваше да видят призрака. После се измъкнах тихо на чардака, за да се огледам на нощното осветление. Лунна светлина нямаше, ала звездите блещукаха толкова ярко, че човек можеше най-малкото на десет крачки разстояние да вижда. През пътната врата призракът нямаше да влезе. Това бе сигурно, понеже тя се заключваше с резета, а и защото там лежеше Селим. Бях убеден, че обесникът си е избрал за креват тъкмо мястото, където привидението не се появява. Джинът несъмнено се прехвърляше през градинския дувар, в който имаше, както вече бе споменато, пробиви. Там човек можеше да го види да идва. Въпреки това аз предпочетох да не се скривам в градината. Може би духът се намираше вече там. В този случай щеше да ме забележи и да се откаже от днешната си обиколка.
Сега отидох до пътната врата да хвърля едно око на Селим.
Той още не беше там, но тъкмо се спускаше по стълбите с малка лампа в ръка, осветяваща матово него и околността. Мътните го взели, тоя юнак здравата се бе екипирал за привидението! На всяко рамо бе провесил по една кремъклийка. От лявата си страна мъкнеше един грамаден саррас. Дългата му бяла одежда бе препасана с ивица плат, от която надничаха ръкохватките на няколко ножа и пищова. В лявата си ръка носеше лампата, а в дясната — една здрава сопа, която трябваше по всяка вероятност да служи за боздуган.
Когато ме съгледа, Селим така подскочи от страх, че щеше да изтърве лампата, око не бях я прихванал и задържал.
— Остави ме на рахат, зъл джин такъв, шейтан! — викна той, при което боздуганът се изплъзна от ръката му.
— Не кряскай толкова, Селим! — предупредих. — Има си хас да ме смяташ за джин!
Същевременно дигнах лампата към лицето си. Като ме разпозна, оня рече, отдъхвайки облекчено:
— Слава на Аллах, че това си ти, о, ефенди! Ако беше джинът, щях да го сразя на място!
— Сигурно с боздугана, който току-що захвърли?
— Да, с него. Той ми се изплъзна, таман когато се канех да замахна. Господарят отиде ли вече да спи?
— Да.
— Другите също и аз се тъкмях да се опъна тук на постелята си.
Селим взе лампата от ръката ми и освети вратата. Там той бе проснал една стара сламена рогозка и върху нея бе метнал едно голямо одеяло, в което можеше така да се увие, че нито той би съумял да открие присъствието на джина, нито пък оня неговото.
— А къде се намира негърът? — попитах.
— Горе в преддверието на жените, където се е барикадирал с тях. Ти защо бродиш тук наоколо, където джинът всеки миг може да се появи.
— Дирех теб. Исках да те питам дали имаш няколко здрави върви или въжета.
— Имам и веднага ще ги донеса.
Дългият иконом донесе исканото и ме посъветва после да отида да си легна. Върнах се в моето жилище — най-напред в задната стая, която бе осветена, за да видя децата. Те спяха дълбоко. Сетне отидох в съседната, тъмна одая и отворих вратата, която извеждаше на чардака в двора. Седнах там на земята и зачаках напрегнато дали призракът днес ще благоволи да се яви. Искрено желаех да дойде, защото много ми се щеше да знам дали догадката ми, че той е член и може би дори главата на братството, е вярна. Ако това беше Абд ел Барак, когато както вече казах, смятах за силен човек, налагаше се да бъда предпазлив и бърз. Той трябваше да бъде изненадан. Възнамерявах да дочакам моккадема в светлата стая, за да видя какво ще направи, като ме разпознае.