Така седях дълго време. Минутите се превърнаха за мен в четвърт часове. Държах очите си насочени към водещия в градината проход. И ето че чух лек шум от онази посока и от тъмнилката на отсрещния чардак се отдели едно издължено, по-светло петно, което се движеше. Беше фигура, която изглеждаше там в полусянката сива, така че сигурно бе облечена в бяло. Но тя не бе сама — последва я втори, че и трети силует. Че три ли призрака пък имаше? В такъв случай моето начинание не бе съвсем безопасно.
Първата фигура се насочи наляво към стаите на турчина. Тя вдигна ръка — знак за другите две, които веднага подхванаха една олелия, напомняща виенето и фученето на силен вятър. За тая цел само устата не стигаше, те трябва да имаха някакви инструменти. Тяхното занимание беше сега за мен второстепенна работа. Аз трябваше да отправя вниманието си към първия призрак. Той се намираше при последната врата. Сега сигурно избутваше резето по споменатия начин, за да влезе в стаята. Оттам вероятно възнамеряваше да прекоси другите помещения на турчина и после щеше да дойде и в моето жилище. Той трябваше да ме завари в кревата. Ето защо станах и се шмугнах, зарезвайки след себе си вратите, обратно в моята осветена стая, където легнах на дюшеклъка и така заметнах завивката върху себе си, че лицето ми да остане открито.
Негърските деца спряха дълбоко. Въжетата бях взел под завивката. Не се наложи дълго да чакам, решителният миг настъпи. Чух шум при водещата към Мурад Насър врата. Тя се отвори и духът влезе. Той се обърна изпървом назад и на ярката светлина на свещта видях в ръката му едно тънко, остро шило, което пъхна в споменатите вече отвори, за да изтика обратно оттатъшното резе.
Нехранимайкото трябва да бе много сигурен в нещата си, защото не сметна нито даже за необходимо по-напред да се огледа. Държах клепките си така, че очите ми да изглеждат затворени, ала въпреки това можех ясно да обхващам всичко с поглед. Същевременно дишах спокойно като спящ.
На мястото на Мурад Насър щях да се ядосам в дъното на душата си или да се засрамя! Тоя джин в никой случай нямаше общоприетия облик на призрак. Беше се загърнал в дълъг, стигащ до земята бурнус със сив цвят, дръпнал качулката на главата си и освен това бе спуснал пред лицето си бяла кърпа, в която бяха изрязани две дупки за очите. Това, разбира се, не беше джин, не беше призрак, а човек, който имаше фигурата на Абд ел Барак.
Отвън шумът на бурята бе преминал в имитиране гласовете на какви ли не животни — един наистина детински начин за събуждане страх от призраци. Но аз сега не можех да обръщам внимание на това, защото моят призрак се отвърна от вратата, огледа се в стаята и бавно приближи. Спря за малко пред мен вероятно за да ме огледа. Как ми се щеше само да можех да видя физиономията му! Но това не бе възможно, понеже тя бе забулена, а и не биваше да отварям толкова широко клепачи. През миглите можех да виждам само дотам, където се намираха ръцете му под бурнуса. Сега отиде тихо при децата отсреща. Наведе се и вдигна края на хайка ми. Видя негърчетата и аз забелязах едно движение на изненада, което не съумя да потисне. Това ми навя убеждението, че имам пред себе си Абд ел Барак. „Джинът“ пусна края и се върна безшумно при мен. Наведе се, при което забралото му провисна отвесно и сега можех да видя брадичката и също устата му. Дясната му ръка се подаде изпод бурнуса. В нея проблесна острието на нож. Това беше опасно и означаваше, че не трябва да се бавя нито миг. Нямаше за какво да се тревожа, защото дори и египтянинът да бе по-силен от мен, ужасът му щеше да е от моя полза.
Не скочих, понеже това щеше да е грешка и щях да се нанижа право на ножа, напротив, отърколих се светкавично от одъра пред краката му, при което ги повдигнах и той се тръшна напред. Ножът излетя от ръката му, а самият той лежеше с глава и гърди напреко на кревата. В следващия миг бях върху Абд ел Барак, обгърнах с лявата ръка гърлото му, стиснах здраво и му нанесох с дясната един крепък удар по тила. Той направи едно слабо, спазматично движение, което не му помогна да се освободи, и после притихна за няколко секунди. Възползвах се от тази пауза да омотая едно въже около горната част на тялото и ръцете му. Сега той заудря с крака. Свързах ги с друго въже и вече се намираше напълно опакован в ръцете ми.
Дръпнах след това кърпата и погледнах, както бях очаквал, в лицето на Абд ел Барак. Очите му горяха насреща ми, ала той не каза нито дума, което ме устройваше, понеже децата не биваше да се събуждат. Налагаше се да изляза и за да не ги принуди със заплахи да го освободят от въжетата, трябваше да му измайсторя една запушалка за устата. Ето защо склещих пак с ръка гърлото му. Абд ал Барак разтвори широко уста да си вземе сулука и аз тикнах свития на топка край на пребрадката му в нея.