— Потрай малко! Човек не бива да обсъжда една работа два пъти, ако може да я каже само веднъж. Рейсът ей сега ще се върне.
— Той къде е?
— Отиде да закрепи фенера на брега, та като дойде муца’бирът да може да се ориентира.
Двамата мъже бяха кормчията и моят каютен прислужник. Значи на сушата щеше да бъде запален фенер, и то заради някакъв си фокусник. За какъв дявол пък и тоя човек? От Гиза ли беше той, или от Кайро? Заради мен ли идваше, или за да плава с нас и развеселява народа от кораба? На тези хора често се опрощава пътната такса като възнаграждение за техните фокуси.
Понеже лежах проснат, а буртигът бе почти на височината на гърдите, не можех да виждам брега и също фенера. Затова пък слугата, който стоеше изправен, рече:
— Запали го. Той е забил един прът в земята и го е закрепил на него. Сега се връща.
Аз лежах откъм реката, а рейсът трябваше да се качи на кораба от страната на сушата. Ето защо смеех да се надявам, че няма да бъда забелязан от него, а и отгоре на това ще узная нещо важно. Рейсът се качи на борда и тръгна напреко през палубата. Беше повикан с едно „Пет!“, видя двамата и когато спря пред тях, попита:
— Е, какво прави оня гяур, когото Аллах ще гори вечно?
Тия приказки май бяха коренно различни от вежливостта, с която ме бе посрещнал при пристигането ми!
— Седи си в каютата и пуши — отговори дух номер три.
— Няма ли да излиза?
— Не. Чувствал се неразположен и щял да изпуши две лули, след което да си легне. Освен това аз му казах, че ще получи възпаление на очите, ако излезе.
— Било е много умно от твоя страна. Дано се задуши кучият му син от тютюна. Как е могла тая воняща мърша да дръзне да посегне на нашия благочестив моккадем и да му открадне робите! Дано ръката, с която е сторил това, изсъхне и никога да не се изцери! Защо моккадемът, Аллах да го закриля, не ти е разпоредил пречукването на тоя неверник?
— Само за да не те подхвърли на опасност, понеже се знае, че той се кажи на твоето дахабийе и ще ти подирят сметка, ако изчезне.
— Това е вярно. Но аз бих могъл да кажа, че е слязъл по път и всичките ми хора, да се надяваме, ще го потвърдят.
— Ти имаш няколко моряка, на които не може да им се лови вяра, понеже са отскоро при теб. Ето защо те посъветвах да ги отдалечиш от кораба. Не беше необходимо да знаят, че муца’бирът ще дойде на борда.
— Хич не беше нужно да ми го пращате. Заради него трябваше да пристана тук, което направи впечатление на християнина. За щастие той, изглежда, не подозира истината. Един верен почитател на Пророка веднага щеше да забележи, че се намира в опасност. Ако не се налагаше да чакаме муца’бира, можехме да продължим да плаваме и вместо него ти щеше да задигнеш документите и да ги отнесеш на моккадема.
— Аллах! Валлах! На какво ме считаш способен! Гяурът е силен мъж; имах възможността да се убедя в това. Той победи моккадема, който все пак притежава силата на лъв, просна слугата му и скоро сетне сграбчи й мен. Аз ще нося на сурата си следите от неговия юмрук в продължение на един месец. За това, че той посрами по този начин блясъка на моето съществуване, дано Шейтанът разкъса тялото му на хиляди парчета и гори душата му на най-силния огън! Аз не съм боязлив, ама посред нощ да ида да измъкна китапите от джоба на един такъв ядовит човек, за тая работа не съм обучен. Нея може да я свърши само муца’бирът Нубар, който знае хиляди шашми и на туй отгоре е най-прочутият апашин. Та нали затова ни го праща моккадемът. Той ще дойде да отмъкне документите и ще изчезне с тях. Като забележи гяурът липсата им, нека си прави каквото си ще, те няма да се намират на дахабийето.
— И знаеш ли пък дали наистина са у него?
— Документите са със сигурност у ябанджията.
— Може да се заблуждаваш. Също така добре може да ги държи на съхранение и Мурад Насър, турчина.
— Не. Аз поддържам изцяло мнението, което нашият моккадем изказа. Гяурът е по-умен, по-предпазлив и по-силен от турчина и няма да му повери толкова важни книжа, а при всички случаи ще ги съхранява сам. Освен това, когато бях преди малко при него, видях в ръката му един портфейл, който съдържаше много книжа. Трите документа сигурно са сред тях.
— Надявам се! Но не е лесна работа да му се задигнат. Ако вземе, че се събуди, уйдурмата ще се развали.
— Нубар има лека ръка и е извършвал къде-къде по-трудни неща. Не е мъчно да се досетиш, че моккадемът няма да изпрати някой аджамия, а мъж, който със сигурност ще изпълни мурафета.