— Докладвано ли ви е пристигането ми?
— Да, господарю, ние те очаквахме — потвърди рейсът.
— Тук ли е кучият син, или е слязъл?
— Лежи в каютата си.
— На светлина?
— Да, но преди спане ще я угаси. Негърските деца са при него.
— Дали ще я угаси, или ще я остави да гори, все ми е тая. Моята работа ще бъде извършена дори да се забули в мрака на гроба или да горят сто пламъка. Нямам желание дълго да чакам и скоро ще започна. Но тъй като не съм запознат с обстановката, ще трябва да ми я опишете и да ми обрисувате също положението на всеки предмет в кабинета.
Понеже дух номер три бе идвал при мен, се нае с исканото описание. Аз счетох за уместно да се отдалеча. Джебчията бързаше и за мен също бе важно час по-скоро да прекратя напрежението, в което се намирах. Ето защо запълзях обратно към каютата.
Не беше лесно да измина първата част от пътя, тъй като фенерът светеше. За щастие рейсът и муца‘бирът стояха така, че сенките им се сливаха и хвърляха една дълга тъмна полоса, по палубата. Удаде ми се да я достигна и като се придържах към тази тъмнина и през цялото време пълзях заднешком, за да държа четиримата мъже под око, се добрах благополучно до рогозката и се мушнах под нея в спалното си помещение.
С последния поглед видях, че фокусникът угаси фенера, Ако бе проявил предпазливостта да го стори по-рано, нямаше да мога да си впечатам външността му, а това щеше да има, както разбрах по-късно, най-лоши последствия за мен.
Първата ми работа бе да запаля лампата, като си послужих с кибритените си клечки, от които имах у себе си един порядъчен запас, понеже са рядкост в Юга и са много скъпи. С други думи възнамерявах не на тъмно, а на светло да се оставя да бъда окраден, за да намаля опасността за себе си.
После взех трите документа и няколко други важни книжа от портфейла и ги скътах, а него пъхнах отново в сетрето. Слугата Барик бе видял, че го бях прибрал там и можеше със сигурност да се предположи, че го е казал на мошеника.
Защо изобщо трябваше да допускам шашмата да се превърне в действителност? Самото доказателство? Ако трябва да бъда откровен, то го вършех малко и с намерението да покажа на тези хора, че в главата на едно „християнско куче“ също така има мозък, и че аз не съм нито сляп, нито глух. Намерението ми не беше безопасно. По някаква причина на муца’бира можеше да му скимне все пак да ми тегли ножа. Но аз вярвах, че мога да разчитам на очите и бързината си.
Децата още преди туй си бяха получили вечерята. Те лежаха едно до друго, но още не спяха. Споделих с тях, че ще дойде един мъж и тайно ще пребърка джобовете ми, като ги помолих да не проявяват страх и да се преструват на заспали. Те обещаха и аз бях убеден, че ще сдържат думата си. После ги настаних да легнат така, че да са обърнати с гръб към входа.
Аз самият легнах на дясната си страна, при което лампата ми светеше в лицето. Всъщност би трябвало да остана на тъмно, ала мошеникът трябваше веднага да се убеди, че спя. Сетрето разтворих, така че да може лесно — понеже лежах с лявата страна нагоре — да бръкне във вътрешния ми джоб. Колкото по-малко му затруднявах работата, толкова повече намалявах опасността за себе си. Но за да съм подготвен за всичко, тикнах единия от двата си револвера под тила си, така че да мога бързо да го грабна и запъна с дясната ръка, върху която лежах. Сега бях готов и само си пожелавах да не ми се наложи дълго да чакам.
Желанието ми се изпълни. Държах очите си дотолкова затворени, че да мога да виждам през мъглите рогозката. Тя се раздвижи в долния ъгъл — леко, съвсем леко, един, два, три, четири, шест цола нагоре, фокусникът надникна вътре. След известно време си прочисти гърлото. Аз продължих да дишам спокойно като дълбоко заспал. Сега той се прокашля, невисоко, но все пак така, че трябваше да чуя и да се събудя, в случай че сънят ми беше само лек. Аз и сега не се помръднах. Все пак ме хвана страх, и то заради децата, защото ако някое от тях забравеше в решителния миг предупреждението ми, то можеше с мен, а после и с тях, поне със свободата им, да е свършено. Започнах да осъзнавам, че май твърде лекомислено бях приел нещата.
Както после разбрах, децата наистина чули изхъмкването и прокашлянето, но помислили, че идват от мен. Те не можеха да видят муца’бира, а онова, което той вършеше, ставаше напълно безшумно, така че те не го чуваха и отпосле изобщо не знаеха, че въпросният мъж е бил вече тук.
Нубар сега бе стигнал до убеждението, че съм потънал в най-дълбок сън, и влезе, като придвижи първо главата, раменете, сетне тялото под рогозката и накрая примъкна и нозете. В десницата муца’бирът държеше ножа. Очите му не се отклоняваха от лицето ми — приличаха на очите на някое диво животно пред смъртоносния скок към плячката. Когато се озова с цялото тяло от отсамната страна на рогозката, той се изправи на колене и се прокашля още веднъж. Аз не се помръднах. Шмекерът отиваше на сигурно. Колко беше предпазлив, схванах от факта, че си бе свалил изцяло одеждата и натрил тъмното тяло с мазнина. И ръцете на най-силния и ловък противник не биха съумели да го задържат — щяха да се изплъзнат от него.